затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

с носталгия

много неприятно изненадан останах като слизах до морето преди няколко дни. поради голямата натовареност с ангажименти последните 7-8 седмици не ми беше останало време да се огледам дори, камо ли да снимам. и не съм и забелязал кога са съборили остатъка от скоростната пързалка, който беше станал почти емблематичен за морската ни ивица. аз съм го снимал десетки пъти и всеки път снимката беше различна. а удоволствието да поседнеш рано сутринта есен или пролет – страхотно.

явно повече няма да има такива кадри до морето (без корекции, снимано през стъкло за защитна маска при оксижениране и дълга експонация)

seaside1.jpg

нито пък такива (без корекции, с червен филтър кокин)

seaside2.jpg

нито пък такива съвсем нормални кадри на човек посрещнал изгрева до морето

seaside3.jpg

и какво ни остана до морето? морска гара затворена за разширяване на яхтеното пристанище (няма изгледи скоро да я отворят, или да е същото спокойно място), кораба на тим, гордо пльоснат на пясъка и заобиколен от мастити лъскави возила, или пък пълните плажове с плажуващи, мириса на кебапчета и разбира се всичко мощно огласено от чалга.

жалко…

сутрешно шаде

днес отново се слуша шаде и след малко много внимателно ще сваля за колата оригиналните дискове в 50 мегабайтови wav файлове всеки, без компресия. и разбирасе докато си слушам шаде пак се сетих за „черната дупка“. липсва ми това заведение.

ренофилско

вече почти месец си имаме нов семеен автомобил – рено меган сценик 1.9 dci. този път за разлика от другото рено е с дизелов двигател, и определено съм по-щастлив поне на тоя етап. да не говорим колко обидно икономично е. странното е, че въпреки по-големите кубици/коне и съвременното поколение дизели, не ме изкушава да натискам газта. по-скоро го карам пенсионерската, цъкайки музичка от мулти-волана. може би лятото ще успеем да го разходим извън града, но след месец каране на по-висок автомобил вече не ми се кара ниска кола. толкова ме кефи сценика, че ми идва да купя още един :D

scenic1.jpg

scenic2.jpg

scenic3.jpg

micro compact home

http://www.microcompacthome.at

бих си купил такова нещо.. много ми хареса проекта, макар че ако човек си сложи подобна къщурка някъде, рискува още първата вечер да му я натоварят и да я приберат. адския минимализъм. колко ли струва това „кубче“?

честита нова две и осма година

нека просто е много по-успешна от предишната, всичко това, което не е успяло да се сбъдне през изминалата година поради една или друга причина, да намери реализацията си през тази. смело напред!

две и седма

роди ми се и дъщеричка. тази година прекарах доста повече време покрай семейството си, дори извънредните проекти ги изнесох в къщи. решихме да се местим в друго жилище, което ще се случи може би след година-две, само да направя известни ремонти там. смених си длъжността във фирмата, след като без малко да си потърся ново място. купих си всички обективи, за които съм мечтал предните години (не че имах времето за снимане през годината), включително фабричен тилт-шифт. стартирах нови два интернет проекта. издадох повече проекти през годината, отколкото съм правил предните години заедно. посрещам новата година с доста допълнителни проекти за издаване. голямото ми дете започна да се занимава с рисуване и фотография. правих първи опити да се разбирам с таблет. влязох в клуба на маниаците на thinkpad с t60, 2007-qpg (повече друг компютър не ми се пипа). взех си поредния трети комуникатор на нокиа – 9500 и без малко предната седмица да си взема и четвъртия – е90. може би през годината по някое време да не издържа. прочетох десетина книги през годината, което е абс рекорд, предвид с колко неща накуп се занимавам (мерси j.). мина още една година откакто снимам – до момента три години и половина. все още ме тегли както първия ден, в който си купих фотоапарат. взех си най-после професионални слушалки за да си слушам любимата музика. изтрих много хора от телефона си и от кюто си. няколко човека от графата приятел минаха в графата познат, а не малко от познат заминаха без категория. оправих си китарата и посвирих отново, след близо десет години пауза. направих снимки на международния фолклорен фестивал, които винаги съм си мечтал да мога да направя. станах на тридесет и четири. спестих някои по-лични неща, както и по-дребните удоволствия и постижения, но тази година бе много хубава за мен и семейството ми.