заведох първокласник на училище, отново взех да ползвам нокиа комуникатора си, тотално се запалих по делериум и армин ван буурен, накупих си почти всички оригинални албуми на енигма, ениа, nightwish, и най-любимите ми на делериум, за първи път отидох в германия, изгледах доста филми, изгледах и доста сериали, намерих си най-после моя си домейн, направих си и снимах с тилт-шифт обектив, прописах хайку, намерих след доста години обратно много ценен приятел на който дължа много от стила си, отпечатаха моя хайку серия в юбилеен брой на списание одисей, ходих на органов концерт, продадох си първия дслр и си купих друг, купих си трите най-желани обектива за моя тип снимане, спрях да звъня на познати които се сещат за мен когато са на зор, участвах в офф-роуд на паша дере както на камел спорт по сателита включително с чупенето на клони и бутането на затънал до купето джип в калта, снимах инфра-червена фотография и дори написах изчерпателно обяснение как се прави, окончателно минах и на работа и в къщи на тфт монитори, подариха ми много хубава стихосбирка с посвещение, пуснах на мои познати и приятели сайтове и те да си имат виртуален дом, купих си айпод, купих си лентов апарат и проснимах и на лента, сортирах си журнала по категории и му върнах старите бази от две и трета още, намерих по-голямо очарование в продажбите, отколкото сегашната ми професия, казвах по-често „обичам те“ на любимите хора до мен, закрих няколко приятелства, смених си часовника, смених нес кафето с еспресо, започнах да пия кафето си с мед, поникнаха ми два мъдреца, написаха ми първия акт за превишена скорост, започнах да нося слънчеви очила лятото, купих си перуанска шапка, купих си апаратче за подводни снимки което навярно няма да ползвам.
