На Фото-форум има страхотна тема за стара фотография от времето на прабаби, баби, родители. Старите снимки винаги са ми харесвали, но този път се сетих за нещо коренно различно…
Сетих се как и без да сме имали никакви сериозни гъдели бяхме доволни и щастливи, и ние, и родителите ни.
Сега сме станали адските консуматори. Имаме толкова много, а все не ни стига. Навсякъде намръщени и недоволни от себе си и от живота хора. А имаме толкова много!
Често напоследък водим с приятели разговори на тема новите автомобили и тяхната здравина. Поне за мен автомобилостроенето кривна в една равнина, където последното важно нещо е колко добре е произведен един автомобил, колко качествен е бил контрола при производството му, и колко доволен е собственика му.
Всичко някак странно се завъртя около гаранционния му срок, сякаш е нормално да отпишеш или се надяваш един автомобил да е здрав в до около гаранционния си срок. А всъщност най-ироничното е че процента на дефектиралите нови автомобили преди изтичане на първата година от гаранцията си, не е никак нисък. Включително за автомобили над икономичния клас.
Друг момент, който много ме кефи е тоталното наблъскане на пластмаси в новите коли. Колко шик стои на BMW 330xd полираната поемаща отпечатъци пластмаса, на фона на изпипаното табло и кремавия кожен салон! А в автомобилите от икономичния клас картинката е още по-свежа.
Кефят ме и новите малки турбинирани дизели – икономични, мощни и пъргави, независимо от малкия литраж. Изключителния кеф на поддръжката им като станат на няколко години дай боже да се падне на друг след вас.
Всъщност да имаш чисто нов автомобил сигурно е много гот, въпреки че до сега не успявам да прежаля загубата на неговата стойност на половина за 2-3г. Преди няколко месеца направих последен опит с тест драйв на едно дълго комби с 5г. гаранция и висок пакет оборудване в ценовия клас до 35 хиляди лева чисто ново. Не че е лошо, но виж предното изречение, а и сякаш очаквах повече.
Като се замисля всяка следваща кола, която съм имал е била с една-две идеи по-бърза, с една-две идеи по-нова, по-комфортна, но пък и с една-две идеи по-трошлива. И май не е чудно, че един понеделник преди три седмици се събудих с идеята да продадем сценика и да си вземем нещо по-старо, но произвеждано с идеята да е здраво, комфортно и да не искаш да го сменяш след няколко години за поредната супер дупер малолитражна турбинирана пласнмасарка.
И ето ни от 02.август мега изкефени собственици на маслено зелено w210 с вентилиран 2.3 литров бензинов двигател. То просто няма такъв кеф!
Слушам последния TATW на Above and Beyond и реших да блогна няколко драфта от айфона, за които си мисля последнити дни. Понасъбраха се напоследък доста неща, на които се каних, но нищо не се случи.
Тази година, както по-миналата отново пропуснах фолк фестивала. Първия ден, защото детенце болно, а вторият нещо изобщо не ми се ходеше. Липсваше нещо в еуфорията, която обикновено се случва покрай това събитие.
Другото, което пропуснах, беше гиг-а на Armin Van Buuren на Cacao Beach. Като се сетя с какъв ентусиазъм рязбрах за събитието, и как пристигна билета ми от Евентим. От една страна имах точно тогава издаване на един уеб проект. И от друга, признавам си, нещо не ми се ходеше. Бих карал няколко часа за Езерото, но нещо не ми се ходеше на Слънчев Бряг. Поне подарих билета на някой, който му се ходи.
Май твърде лесно набира човек инерция?
Продава се една обидно икономична дизелова кола, повече подробности ей тука:
Цената може да се коментира.
Снимки повече и съвсем детайлни навярно утре, че днес вече няма как.
вече продадено.
Преди ден-два ми пратиха тази снимка по ФБ. Действито се развива в Сопозоп (ако не се лъжа). Аз лично като морско чадо никога не бях виждал подобна простотия, но какво ли не измислят вече селинджърите в стремежа си да са оригинални.
Приемам идеи какво още може да се измисли за да събира погледите. Хаха ха ха
Преди час излезе iPhone iOS4. Вече един час ровичкам телефончето и му се кефя по начина, по който му се кефих преди повече от две години като купих първия си iPhone. С новия OS е почти нищо общо с тогава. Пусто тъкмо се бях наиграл.
От Apple за пореден път доказаха, че ги бива, и че всичко постоянно се променя. Много съм изкефен, ама много (все още с противоречиви чувства за дизайна на новият iPhone обаче. Част от кефа ми е заобления му дизайн и кефа как приляга в ръката, и не съм съвсем сигурен за четвъртата му версия).
С невероятно удоволствии откривам също така, че internet tethering отново се появи в менютата на телефона (поразрових и се оказа, че дори на 3.1.3 го е имало, че май и преди това), което слага край на сагата с Mtel, с молби, преписки и други такива, за да получа цифрово подписани настройки и да си ползвам пълноценно 3G договора.
Отново „Ура“ за Ябълките!
