затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

Singh Ray

Попаднах на снимки на двама наши фотографи, които са снимали Доломитите с помощта на Singh Ray филтри – itilien и snooper. И разбира се от няколко дни ме гложди да похарча парите на още един хубав L обектив, за още няколко филтъра. В момента ми изглежда лоша идея, предвид времето и ситуациите, които ми се случва да снимам пейзаж, но знае ли човек.

На първо време поне галериите, които ми харесаха от блога на Singh Ray са:

http://singhray.blogspot.com/2009/01/darwin-wiggett-capture-title-of-singh.html
http://singhray.blogspot.com/2009/03/photographing-albertas-winter-wonders.html
http://singhray.blogspot.com/2009/01/where-are-your-winter-landscapes-in.html
http://singhray.blogspot.com/2008/08/singh-ray-nd-grads-capture-light-on.html
http://singhray.blogspot.com/2009/03/moroccos-golden-light-is-perfect-match.html

Ох!

Реното получи бойното си кръщене на наистина дълъг път. А аз пътувах по най-безумно красивия път просто не помня от колко много години. Стечението на един куп обстоятелства – добре свършената работа в Пловдив, почивката от дългото шофиране и незверенето в компютър вече втори ден, късния час (около 20 часа), разбира се Schiller е музикалния фон (много усилена концертна версия на Breathe, където September направо крещеше I can’t breathe my love. We’re following the path behind you. But somehow I’m lost again. Is this the bitter end? For us……), обилния дъжд върху затопления асфалт (и най-красивите изпарения, които може да види човек при залез в планината), а да, залеза, лъчите и дима, който се вдига от пустия път без нито една кола. Безумно красиво! (не, нямам снимка, реших, че ще е жалко да се опитам да предам наистина красотата на гледката, и най-вероятно нямаше да се получи изобщо така… затова се наслаждавах егоистично!). И накрая Езерото. До мен плават патета, водата шумоли страхотно, дърворезбата, изобщо…

Релаксиращо

Взе да ни става навик всеки уикенд да обикаляме наоколо. Почти не сме изпускали случай. Единствения проблем после е, че човек се настройва ужасно трудно за работната седмица. Но какво пък, дори шофирането извън града дава релакс и за очите и за мозъка.

forest near varna

А и не е ясно колко години още ще просъществуват подобни местенца в близост до големите градове. Това е на петнадесетина километра северно от града. И е приятно място човек да погледа зеленина. Пък и явно тези дни ще ми върви на зелето и на планини. През седмицата имам да ходя за два дни до Пловдив за да снимам за клиент две доста интересни събития. Обичам предизвикалествата!

Сега е време да погледам пак Wanted, а след него ако не съм заспал съвсем (след чаша уиски докато отмарям гледайки), ще завъртя и Blade, че също ми се е догледал.

Acer Timeline 3810T

Две години след като се сдобих (служебно) с един от най-лъскавите бизнес компютри IBM ThinkPad T60 с S-IPS екран и последния да затвори вратата, от вчера съм собственик на Acer Timeline 3810T. Всъщност мога да кажа, че съм по-скоро разочарован от T60-то, като за компютър който надскочи цената от 4000 лева. Затова пък не мога да кажа нищо лошо за IBS, които са истински професионалисти и за тях е важна грижата за клиента. За последните десет години това е фирмата, с която ми беше истинско удоволствие да работя (за разлика от Стемо, които се намират точно на срещуположния полюс).

Новото лаптопче реално е в друг сегмент, и съвсем закономерно отстъпва по бързина при работа с графични приложения, отстъпва и по ъгъл на гледане на матрицата си, отстъпва и по някои гъдели, с които е пълен тинкпада. Затова пък е много по-лек, почти същия по големина екран, изкарва адски повече на батерия (на тинкпада съм с 9 клетъчна и пак издържа доста по-малко, хем е нова), има по-дизайнерски вид, звучи по-тихо засега, и е чувствително по-евтин. Така и така вече техниката я правят с жизнен цикъл малко повече от година, то все пак идеята е тя да работи за нас, а не ние за нея. След няколко месеца ще видим дали съм направил добра покупка. Да кажем, че на този етап съм изключително доволен (включително от фирма D&G и Здравко Гинев).

И за първи път от много години излизам от къщи без да нося зарядното на лаптопа с мен. Много е готско.

В сезона на плажуването

seaside

Направо не останаха места по черноморието на около час път с автомобил, където не е пълно с народ, не се чува чалга, няма пластмасови шишета по земята или в морето, и народа не се е опитал да влезе с колата направо на морето. Отчаян съм, ще трябва да се разширява периметъра, но и това не е изобщо решение. Ако тази година все още има подобни местенца, дори с известен компромис, то догодина няма да е останало буквално нито едно. Сещам се колко беше красиво на Паша дере преди 4-5 години, и как изглежда сега (т.е. сега не знам, страх ме е да отида след миналата година, като се сетя каква смрад беше).

Морска гара!!

Направо не мога да повярвам! След почти три годишното заграждане на морска гара, тези дни вече е възможно човек да ходи свободно до фара. Много се изкефих, защото ми е от любимите места във Варна. Не забелязвам особено да се е разширило яхтеното пристанище, нито някаква идея къде ще се събере евентуално фрегатата догодина, ама ще видим.

Днес съвсем инцидентно се събрахме няколко човека да поснимаме до морето. Всъщност то няма чак толкова нови неща за снимане, все пак ходим там от доста време и повечето интересни гледни точки сме ги снимали, че снимали. Но разходката с кафе или кока кола в ръка и апарата на рамо идва повече от добра. И зареждаща за следващите седмици, пълни с един куп задачи.

Вечерта преди залез слънце се получават и доста интересни сенки, които обичам доста да снимам. Почти колкото графитите. Ето тука Афо се бори с един ръчнофокусен канонски обектив за мазане. А и още един спечелен сериозно за каузата (ако някой продава маншон от шкода, който става за самоделен тс да вика хехе)

Малко по-късно, вече по време на самия залез или по-скоро малко преди него, направихме много шантава серия графити със сенките ни върху тях. То уж от единичен кадър тръгна пък се получи много забавно.

Готови сме за следващата работна седмица :D