затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

steve mccurry. a photographer

потрета на това момиче стана доста популярен, но има къде къде по-добри портрети от него на сайта на mccurry:

stevemccurry.com

един наистина невероятен фотограф с адски силни портрети и общи планове, доста умело използвани широки обективи и страхотен фотографски поглед. разбира се човека е член и на агенция magnum, като профила му може да бъде открит тука. за мен е странно защо на сайта на магнум не са качили или той не е качил повече неща. но затова пък на личният му сайт не са никак малко. и са сортирани доста добре.

хубав материал има и на magnum in motion, като може да се намери в автори, страница 3, демек автори 13-18. дават негови неща, както и как обикаля и снима. защо ли ми се мерна една мамия в ръцете му? втория апарат не го видях добре. нещо което е добре да се отбележи, че кадър се лови с апарат който е готов на теб, а не в раницата или чантата. убедил съм се в това. удобството на раничката ми mini trekker classic (старата micro trekker отдавна не ми побираше стъкларията) върви за ръка с неудобството от това че апарата не е наблизо и подобни стрийтове си искат апарата да е поне на врата. а най-добре в ръце…

david mcgonigal. a photographer

тия дни ми върви на откривателство. ето още един сайт с галерии на един жесток фотограф

david mcgonigal

на сайта му в секция фото-галерии могат да бъдат видяни доста снимки по категории – antarctica, arctica, freeze frame, както и предстоящите australia, africa, asia. скоро ще има и съвети за фотография в подобни екстремни условия.

предполагам и книгите му си струва да ги има човек
antarctica: the complete story
antarctica: the blue continent
australian geographic the kimberley

абе трябва да се види!

bernhard edmaier. a photographer

попаднах на един велик фотограф, личния му сайт е достъпен на адрес:

http://www.geophot.de/

може би най-красивите и уникални фотографии на вулкани, на които някога съм попадал. просто има уникални неща. природата е велик художник, просто няма равен.

сайта му има малко странна навигация, и тъкмо като си помислих че има само по някоя снимка малка като индекс за отделните секции и попаднах на галерията (че не ми се и пускаше транслатор от немски). като гледам човека снима с хаселблад 6х6 и на велвия 50 аса, представям си това как стои разпечатано примерно метър на метър или нагоре.

така де, да си запиша тоя линк, че гърмях скоро с архива на линковете си. а и наистина си струва това да се види…

tilt-shift

ох… манията по тс-а продължава. преди време бях писал за тилт-шифт обективите, но мисля че вече съм готов да опитам с някоя самоделка. и без това канонските са забрави като цена, същото е и с руските – вече са им дигнали цените. някак си ми се вижда най-добре да си направи човек тилт-шифт и неудобството от работата с него се компенсира с цената му от около 100 лева с подръчните материали и обектива.

един невероятен репортаж сниман с тилт обектив, който си струва да се види с автор david burnett. о не, това не е lensbaby, нито пък някоя самоделка закачена на лайка формат. снимани са с ей тая камера. верно, нестандартен поглед върху репортажната фотография и спорта е, обаче мен лично мнооого ме радва. жалко че от word press photo направиха линка неактивен. та ми отне известно време да намеря пак автора, но ето вече от неговия сайт няма как да изчезнат нещата.

друго нещо, което зверски си струва е ей този фото-журнал. почти всичко е с тилт-шифт и изобщо невероятни работи има. супер изчистени и стилни фотографии. е как да не му се доснима на човек с тилт-шифт?!

вчера попаднах и на ей тая фотка и разгледах мноооого внимателно сайта на човека. казва се marcus kazmierczak, хобито му е фотографията, ъпдейтва си доста често фото-журнала и има прекрасни попадения с тилт-шифтовете, които сам си прави. страшно ме изкефи, че е написал и няколко мини статийки как се прави тилт-шифт обектив. наистина има добри попадения, въпреки че е далече от японския фото-журнал. но ще му ползвам едното рийдми и похвалите на руския обектив волна-3 от киев 60 за да си направя тия дни тс.

разбира се най-добре би било да се изработи някакво холдерче с малки пружинки, което да държи обектива като оригинален тс, независимо че няма врътки. опитвам се да го измисля но ще е доста трудно да се реализира… из нета има разни тилт адаптери, но са примерно за хаселблад и струват по близо 300 евро, та това обезсмисля купуването на подобен адаптер за да го разколачим как са решили въпроса с тилтването на обектива с няколко градуса с помощта на ултра кадърна врътка. имам познати, които се занимават с изработване на подобни неща на струг ама им се вижда прекалено абстрактна идеята, а и аз немога да предоставя достатъчно добър чертеж… та ще се мисли допълнително това…

репортажно

тези дни попаднах на въпросния материал и ми стои на първи и втори таб докато намеря време да си го блогна че по-лесно да го намирам. а може на някой да му е интересно как се прави разтърсващ репортаж.

харесвам снимките от сайта на магнум. харесвам доста от фотографите там и обожавам няколко. нямам претенции, че разбирам репортажната фотография, обаче нещо не го разбирам напълно това. сякаш представянето и новината са няква надпревара. донякъде има истина в това, че колкото по-шокиращ и перфектно поднесем материал може да въздейства много, което все пак е целта на репортажа. от друга страна все повече нагласени кадри се промъкват. как да приемеш, че намерено убито дете под развалините може да се разнася цял ден насам натам само и само няколко лузъра да си направят шокиращите снимки. уж са водещи репортери от водещи агенции. ами не го разбирам това.

линковете за материала

Qana – the director’s cut
Milking it?

тоя материал пък ме подсеети за пулицъра на кевин картър. ясно е че въздействащият кадър, както и пулицъра искат доста повече от да си на правилното място и време. приемам донякъде режисурата (като по-горе. да кажем, приемам я). обаче как да приемеш че репортер може да чака 20 мин и да гледа как лешояд иска да изяде недохранено детенце? вместо да го заведе в лагера или да го нахрани… човешкия живот си е човешки живот. най-ценното нещо. и няма аналог.

малко инфо по случая, гугъл е пълен предполагам по въпроса

снимката, спечелила пулицъра
малко за живота на картър и как е снимана снимката
превод на горното и малко мисли от друг човек

а къде е мястото на родната репортажна фотография? в хората, които снимат за да отбият номера за 5 лева на кадър и пълните със „снимка: интернет“ ежедневници… добре че има и професионалисти измежду тях, нищо че са малко.