Музика

последните два дни съм на вълна andré tanneberger, по-известен като atb (благодаря христо). определено има много готин стил и доста приятни и позволяващи човек да прави и други дейности миксове. мислех днес да понапълня мп3 плейъра с няколко албума, но оставих за утре. днес така не ми стигна времето за нищо. и ето пак ще се поработи до късно. няколко линка за andré:
andré tanneberger home
andré tanneberger fan site
andré tanneberger at wikipedia

днес гледам са ми върнали най-после рейтинга от гугъл (някак кофти ми звучи ранг). значи местенето преди пет месеца (кога минаха пет месеца… не е истина…) е успешно. важното в случая е, че някои неща най-вече по отношение на фотографията биха могли да са от полза на някой при използване на търсачките.

но това все още продължава да си е моето лично пространство. което не претендира и няма за цел да е интересно. рейтингово. бълващо линкове и постове дори, когато не ми се пише. продължава да няма ограничения какво ще си логна. продължава да приютява хубави и лоши моменти. мисли и загатнати (премълчани) неща по отношение на ежедневието ми, филми, музика, фотография, и каквото още падне. и за сега няма идеи да си променя идеологията.

тая сутрин се успах малко и съм пропуснал изгрева, ама явно съм бил прекалено уморен от безкрайната работна седмица. поне започнах серийката със снимки на играчки, за която се каня толкова отдавна. поне от година. бях решил да си правя и мини студио за подобни снимки. засега все още продължава да е само идеен проект. а иначе първите снимки от серията с играчките ги качих днес на фото-журнала. не съм супер доволен. по-скоро съм доволен като за първи снимки, но може и още. малкия съвсем скоро ще се усети, че през деня му изчезват играчки и се появяват вечерта отново. снощи докато държеше насочена лампата (имам си осветител!) вечерта за ето този кадър, детето пита „абе тати, защо този човек е така… хм… размазан“. голям майтап.

да, за тая серия дето започвам се повлиях от поляка на алтфотос, макар да си спомням първия апарат като купих как се опитвах да снимам на паркета разни колички и играчки на детето. е не се получи нищо, разбира се. и погледа сега е по-особен. но тези серии определено ме кефят и ще използвам студеното снимане за малко режисирана фотография на играчки. на ред е серия с героите от flushed away. преди малко се сдобих с мъжката мишка (не помня името й). в къщи имаме от седмици женската. жабата детето отказа да я притежава.

днес ровичках из форумите на дпревю и попаднах на ето тази платена реклама на канон (сори хора, не искам да флеймя, но ме изкефи). харесва ми мотото (дали е ново?) „canon isn’t just any camera, so don’t use any lens“. тия дни с влизането ни в eu се чуват и възгласи дали да не напишем дружно писмо до централата на канон за кофти политиката на локалния търговец. аз определено съм много за. незнам колко години ще отнеме на търговците ни да се научат да търгуват (точно на тия търговци на фото-техника, изключая да кажем пентакс и сигма за българия), но е време да почне да влиза в някакви нормални граници, баси!

случайно попаднах на сайта с всички рекламни постери на по-известните парфюми. отдавна си го знам това място и го гледам понякога, но днес може би е напомняне да си го букмаркна (тука) за да не го изгубя като линк. та ето го. доста готино местенце за рекламната и фотографска мисъл през годините
http://perso.orange.fr/imagesdeparfums/indexfr.htm

случайно попаднах и на една директория стара със сетове на oakenfold. и вътре най-най-любимия ми paul oakenfold – essensial mix – home at space in ibiza part1. това го намерих веднага след като открих bunkka на oakenfold. и съм го слушал доста. първия ми наистина допир до комерсиалния транс (това го водеха тогава нещо между commercial trance и goa). сигурно това ме е подготвило добре за вманиачаването ми по буурен. и тиесто ме кефи доста, но все още не се е преборило с тоя сет на oakenfold, камо ли с буурен. поне към момента.

до преди време на въпроса от цялата музика, която имам с кой мой диск единствено не бих се разделил отговарях tai chi too, на оливър шанти. въпреки че от край време обожавам енигма и ения и имам вичко тяхно. последната година не съм съвсем сигурен, че бих отговорил по същия начин, въпреки че тоя диск на шанти го обожавам и си го слушам понякога. изкарвал съм четири-пет негови завъртания едно след друго докато работя нещо без да ми пречи. като гледам последната година песента, която съм слушал най-много пъти (представа нямам колко точно, сигурно стотици) е

delerium – silence (feat sarah mclachlan)

и разбира се самия диск silence – the masterpieces ми е особено любим. дори успях да си го намеря оригинален. свалих нещата в 320 кбита стерео и сега украсява полицата, заедно с останалите оригинали. друг много любим и слушан диск е enigma – le roi est mort, vive le roi! него доста по-трудно го намерих в оригинал, но учудващо понякога мога да съм и доста търпелив.

другото, което адски много съм слушал тази година са сетовете на armin van buuren. дотук имам точно две двд-та. едното с албумите му, излизали до 2005. второто със сетове от di.fm, и разбира се двете топ20 на радиото, и двата годишни микса – 2005 и 2006. вече няма къде в колата да слагам дисковете с буурен. очаквам да ми каталяса сд плейъра за да си купя мп3 плейър, но сонито се държи вече повече от четири години и няма намерения да каталясва. а ми е жал да му помогна :D

излезе поредния годишен микс на най-слушаните от слушателите тракове на a state of trance канала, на di.fm радио. и предния беше велик, ако слушаш поредните епизоди на a state of trance и ти харесват, то годишния микс е нещо ултра. тази година това не е крачка в страни от тенденцията – отново годишната компилация е мания! разбира се миксирана от armin van buuren.

трябва да го завъртя за слушане в колата. то там и без това дисковете с азот преобладават много чувствително над останалите. може би днес като направим малко стрийт с жоро ще си грабна малко празни подложки за слушане в колата. ако не се лъжа от миналата година имаше и отделна компилация топ20, дали и тази година ще има. надявам се…

мразя да мисля заглавия повечето пъти. беше по-удачно навярно да си портна блога да показва както на жоро чорбаджийски дата, вместо заглавие. ама това пък създава евентуални трудности и загуби време при следващи ъпдейти. затова остава така. това е последното нещо, за което имам време последните седмици. снощи след дълго ровене (признавам, несистематично. бях се оставил то да ме намери) намерих клипа на sade – cherish the day. много хубава песен, и много готин изчистен клип. снощи порових с търсачката да видя за предните 3 години какви съм ги писал за sade (странно сайта й не ми се зарежда) и се оказа че никога не съм писал каквото и да е. а имам всичко нейно, издавано някога. включително едно двд. не помня точно кога ми попадна като музика. мисля, че беше някъде 92ра. ходехме всяка вечер в едно много добро заведение във варна – „черната дупка“. може би първото заведение, което имаше сд уредба и над 100 диска. ходеха постоянни клиенти всяка вечер, близо 90% от хората в това малко барче (събираше някъде около 20-25 човека) си бяха почти постоянни. чак дисковете си имаха листчета отпред с номера на песните, които се харесваха. изобщо толкова яки вечери съм си прекарвал там… жалко, че го няма вече. някъде по него време ми попадна love deluxe. мисля тъкмо беше излязал като албум. музика, която не мисля че е особено популярна в момента при младото поколение (дъртия аз!) и музика, която определено е жалко да не познаваш…

търси се дом на никорчето ми. определено най-качественият обектив, който съм имал последните година и няколко месеца, откакто имам дслр. чакат двама човека на опашка да го гепят, но ако нямат към него момент финанси сигурно ще се пуска по базарите. най-добрите ми портрети (да, крия ги. незнам защо. едвам ми се откъсват от сърцето да показвам от време на време на приятели) са правени с него никор без значение за времето от деня. достатъчно светъл, достатъчно остър, с достатъчно красиво предаване на дефокуса. абе обектив мечта. при това доста читава бройка. ако мога да си позволя това, което съм си харесал на негово място бих го задържал. ако не, заминава… ще оставя обстоятелствата да решат вместо мен следващите 2-3 седмици…

след две години вярна служба, канонското обективче еф-с 18-55 днес излезе с почести в пенсия. т.н. китов обектив, които се възхвалява наред и нашир като отвратителен обектив, всъщност си е един съвсем приличен обектив за цената си от около 100 лева. лошото е, че няма добра евтина алтернатива в широките стъкла доколкото помня заради спецификата на огледалната система, при която крайния оптичен елемент на обектива стои далеко от матрицата. докато например при компактните апарати това не е така. като се добави и това, че имат миниатюрна матрица и близкото разстояние на оптиката до нея, както и това че е разчетена точно за нея матрица – не спорете ако ви кажат, че компактен апарат (олимпус 8080, канон про1, минолта а2, а200, или новото сони р1, както и високия клас панасоник фз30 и фз50) вади по-добра резолюция и качество от дслр с евтин китов обектив. истина е.

и докато това може да се компенсира след около 35-50мм с някой добър механичен обектив особено в късото теле (където има механични стъкла не отстъпващи по рязкост и рисунък на най-скъпите им аф събратя), същото е невероятно трудно при широките обективи. единственото, което наистина си струва е да кажем цайс флектогон 20/2.8 (ако попадне човек на читава бройка! че има доста повредени и саморемонтирани, които за нищо не стават). обаче пък същия на кроп факторка отива на 30, респективно 32мм. и разбира се е мф. аз лично досега съм виждал само една читава бройка от тоя обектив. само не знам защо не ми допадна като го тествах. не беше проблема в рязкостта това е сигурно. и още нещо по въпроса. забелязал съм, че хората плюещи по китовия обектив далеч не са го надскочили като възможности. нещата, които правят най-често са повече от постижими с кита. аз лично имам доста добри снимки с него и в никакъв случай не ме е срам от тях. твърде вероятно е като се добави въпроса с уловения момент някои от тях да са неповторими с какъвто и обектив да е.

днес раничката ми е ужасно празна и лека, спирах три пъти да гледам дали още е на гърба ми. от нея изскочиха и двата самоделни тилта, единия поема след малко за софия по еконт, другия ще си го получи едно момче като се появи във варна. фоби отнесе и филтрите заедно с китовия. да зема да тикна нещо тежко в раницата да я усещам…

цял ден си тананикам тия думи от един от текстовете на делериум

„I wake up, put on my face
identify with the human race.
I fall to sleep take off my face
Somehow the light can’t keep up the place

I go to sleep, take off my face
eyes open to the darkness… identify“