затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

nicos

преди около 4 години като за първи път слушах компилациите buddah bar и geisha lounge два инструментала ми направиха огромно впечатление. и на двата изпълнител беше nicos. от тогава все чакам да ме намери цял негов албум. че дори и доста го потърсих и нищо. имаше единия албум в мулето преди месеци се появи, но за близо месец теглене едвам дойде едната песен. преди дни на един приятел сестра му се върна от атина и трябваше да донесе двата албума… обаче домъкна нещо друго. пак на някъв никос, ама кацанакис. и въпреки че е оригинален диск с доста приятни неща на цигулка няма нищо общо с тоя никос, който харесвам.

страшно се учудвам, че почни не е позната музиката му из родното нет пространство. дори шефа ми дето е страхотен аудиофил и е пълен с музика. не е чувал за никос. таааа. вече ме намериха двата албума – космос и медитеранео. което тотално наизмести буурен последните дни. много много красива музика. направо велика.

просто е божествено… в secret love дето е близо 4 минути има събрани толкова емоции, че направо можеш да изпушиш. имаш чувството не че чуваш просто как звучи цигулка в майсторските ръце на някой изпълнител. ами все едно говори човек. човек адски препълнен с емоции, които излизат неконтролируемо извън него.

и двата диска са „must have“.

евровизия

много сме смотани ей! след като миналата година „излъчихме“ ония олигофрени каффе да представят страната ни с олифогренската си крадена песен, нулевото си сченично поведение и нулеви данни за пеене. тази година същото… толкова ли неможахме да пратим някой, който като излезе на сцената да се разбере, че представя българия? малко народни мотиви, народни носии. такава красива народна музика имаме. богата! по цял свят като гостува някоя родна трупа за народна музика или народни танци всички си умерат от кеф. а като стане дума за международен конкурс пращаме все някви олигота, дето се мъчат да пеят на английски. при това толкова фалшиво, че ти идва да крещиш.

миналата година много се изкефих на елена папаризу, че спечели конкурса. въпреки, че бих предпочел да изпълни някоя песен на гръцки. също много се изкефих как се представиха и румънците. само ние дето от година на година сме все по смотани.

year.two

year two [21.1mb]

точно преди 2 години си купих първия цифров фотоапарат. ето още една презентация, която включва стотина снимки, направени в тази една година.

две години мания… 12 двд-та архив със снимки. 2 общи изложби с пламен михайлов и още няколко, мисля че 3, с фото-форум. 3 фотоапарата, от които единия беше служебен и снимах с него близо година… голяма краста е това фотографията. едно от нещата, които най-много ме радват е, че стигнах до тук без да чета нито една книга за фотография (въпреки че имам доста), нито една свързана с композиция, нито със светлина. всичко се дължи на много снимане и пространствено разпределение почти на магия. както визуално ми пасва на мен…

предишни презентации: една година през обектива, изложба видяно, есенна, есенна дълга версия.

удоволствието от това да видиш накуп доста неща с музика е почти както сутринта преди изложба… тихата празна зала, само ти и нещата ти. това което си видял за изминалите шест месеца или година… нареждаш ги, сядаш срещу тях, сам с тях. и … усещането е страхотно. доста по-силно от откриването и позитивността, която би могъл да откриеш в очите на гостите… наскоро имаше тема на форума дали изкуството е самоцелно. интересен въпрос.

благодаря на хората, които са ми помогнали с нещо по тоя път. те си знаят кои са. няма да изреждам за да не пропусна някой…

enigma

не че съм забравил за блога си, ама все не оставаше време, или пък нагласа да избложа нещо както се вика на жаргон. в почивката по никое време през нощта ще използвам времето да си запомня кога се сдобих с оригинални дискове на една от групите, които цялосто обожавам най-много – енигма… днес ми пристигнаха 3 от общо 5-те диска, които си поръчах в оригинал. не че ги нямам на мп3-ки, или дори във версиите им от типа на тия дето се продават на славейков. трябва да призная с относително добро качество. обаче кефа да държиш напълно оригинален диск с десетина-двадесет страници книжка си е направо неописуем. дори да си ги коди човек на 320 кбит мп3-ки, пак качеството е убийствено.

въпреки че.. още не съм припарил до тия три диска. днес целия ден слушам другия оригинален диск, който ми пристигна – delerium – silence (the masterpieces) 2006.

започнах малко по-рано с работата до късно, а като гледам още не е почнал март месец. значи ме чакат страхотни пълни два месеца яко работа до късно и безсъние. направо страхотно. до събота бях няколко дни до софия и ми дойде доста добре пътуването, но ето само няколко дни след това започвам да си мисля за кратко двудневно бягство много на юг…

jan garbarek

вече имам два оригинални диска на jan garbarek – in praise of dreams и twelve moons. и двата са страхотни, но явно twelve moons в момента ми е на същата честота на вибрация. направо адски ме кефи. като го слушаш със затворени очи направо губиш ориентация къде се намираш. след известно време слушане направо ти идва да излезеш на балкона и да виеш срещу луната. ходих да показвам един проект вече наближава издаването му… като излязох от клиента вече беше след 19.30…. качих се на колата запалих да загрее, запалих си цигара, пуснах си гарбарек и бавно по обиколния път за в къщи… невероятен релакс е… а имаше страхотна луна и днес…

малко за garbarek

about garbarek, biography, discography
ecm records, europe jazz network, saxofonistas

като си помисля, преди време имах 12 луни на касета. по едно време ровичках из фтп сървърите да си го намеря пак, обаче така и не успях. после спрях изобщо да го търся и ето той ме намери сам. сега имам оригинален диска. и го възприемам по доста по-различен начин от преди. някак си по ми въздейства. хм… днес не се сдържах и си поръчах на енигма всичките албуми оригинални. дано тази година като излезе шестият, да не е крачка назад. че новия сингъл ама никак не ме грабна.

безсъние и доро

чаша черно (така викахме с един приятел преди на кафето… да пием по едно черно?..), натурален сок от портокал, своге фин натурален шоколад и доро… и съм готов за още една нощ безсъние. с вчерашната стават два броя. стоя до към 2-3 часа да проверявам малкия дали не вдига над 39 градуса температура. иначе се чувствам странно добре за спал само 2 часа през нощта.

днес преоткрих удоволствието от слушането на doro pesch. преди години имах доста нейни касети, които изхвърлих поради несъвместимостта им вече… просто няма къде да ги слушам. а и повечето бяха слепнали след над 5 години вярна служба. толкова хубави неща имах, че вече доста години с какви ли не p2p начини продължавам да си набавям нещата, които ми харесваха и трябва да си имам.

(още…)