затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

armin van buuren

цял ден се лекувам с armin van buuren. леко.. внимателно с who is watching (feat. nadia ali), the quest – c sharp, sander kleinenberg – sacred (sunrise mix). после албума a state of trance 2005 и shivers 2005…. вече усещам вкуса в устата си. целия бълвоч, който поех на вчерашното коледно парти вече е минало. така и не стигнахме до 90-те години. ако изключим двете песни – едната на елена папаризу, другата на азис. последните дори звучаха прекрасно на фона на останалото – бест ъф 70-85 година. направо щях да почина. по едно време ми идваше да засиля нещо много тежко и много отдалече по ди-джея. по-отдалече за да изпита тръпката на приближаващия се предмет… оф.

коледните партита, фирмените, са голяма глупост и фалш. повечето пъти. не помня да съм присъствал на подобно и да съм останал изкефен. освен пътите, в които съм си тръгвал достатъчно рано. вчерашното дори не беше на нашата фирма (не правим такива) и ходих чак до балчик по снеговете. пътуването обаче беше кеф и тръпка. връщането също не беше лошо. като изключим това, че все още адски ми се спи и че немога да изкарам 2та кадъра от снощи от лентовия еос. като станем на по 45 и ние ли ще сме същата картинка на подобни коледни събирания?..

(още…)

сезона на мъглите

във варна започна. днес имаше поредната (мисля втора) страхотна мъгла. този път дори не се вдигна до 9.30 както обикновено. изкара почти до обяд. ох. следващия път може би ще отида до морска гара. че дори странните гледни точки, като тази започват да се изчерпват. ама пусто време като все не достига. в момента е същата мъгла. което значи, че утре сутринта навярно ще изкара поне до към 9.30. и което значи още, че ще се опитам да си открадна още малко време на морска гара преди работа. много обичам мъглите. и начина по който изглеждат съвсем познати за сетивата неща и места. в мъгливо време са едни призрачни. без ясни очертания. силуети. храна за фантазията. или другата гледна точка. а неудобството от измръзналите ръце като спреш да търсиш кадъра… си струва.

поредното „зацикляне“ над дадена песен е от един албум на armin van buuren – shivers. песента е с мацката от iio. преди имаха един страхотен сингъл – rapture iio. та песента е под номер 5 – who is watching (feat. nadia ali). van buuren продължава да ме изумява.

музикално

тия дни имам слабост да „зациклям“ на дадена музика и да я слушам почти постоянно само нея. понекога го правя и дори не забелязвам че отначало съвсем съзнателно, а после донякъде подсъзнателно връщам същата песен отново и отново. вчера това беше микса на faithless – everything will be allright tomorow. който невероятно ми хареса. наистина много ми хареса. записах си го дори на диск за колата. и си го въртях и през целия път на връщане до в къщи.

от офиса на път за нас има два пътя, единия е доста кратичък – няма и 5км. разбира се има 4 светофара и бая се чака особено в края на работния ден. обикновено идвам по него защото сутринта е що годе организирано. вечерта най-често също се прибирам по него. напоследък дори не ми пречи задръстването. просто си слушам музика и колата тъкмо е загряла. топличко е. можеш да си запалиш цигара и да наблюдаваш края на работния ден и как хората уморени се връщат по домовете.
обаче има още един обратен път. по околовръстното за комплексите – дружба и златните. покрай винса. трилентово платно. спокойно и тихо. можеш да се наслаждаваш повече на пътуването. после покрай езиковите гимназии и по другия околовръстен път. да, пътя е доста повече като километри, но се пътува по-спокойно. минавам по него обикновено като съм много уморен, или като имам нужда малко да покарам без да мисля за нищо. много обичам да шофирам…

(още…)

slideshow -extended

my first autumn -ext [23.1mb]

десетина нови снимки. друга музика. май като гледам досега клоня все към ения. и първото ми слайд-шоу и това (което е четвърто мисля) са с музика на ения. иначе днес вече вали. в края на седмицата го дават сняг. а това за варна значи само едно – край на есента. то и без това астрономически си му беше време. но следващата седмица я има някое останало листо по дърветата, я не. ще караме на черно-бяла зимна серия май.

slideshow

my first autumn [17.5mb]

(първа есен, защото това е първата есен, която снимам. като си купих апарат март 2003 и дойде есента не разбирах достатъчно за да й обърна внимание. като поснимах годинка и що годе започнах да виждам кадрите … просто 2004-та нямаше есен. направо дойде зимата във варна. те така. това ми е кажи-речи първата есен, която снимам. фотките не претендират за арт, по-скоро са съвсем обикновен поглед върху есента.)

audigy2 pcmci

ие! след дълго лутане и търсене (може би близо 2 месеца), най-после успях да намеря creative audigy2 zs pcmci в пълна окомплектовка. при това на супер поносима цена в българия! евала на стемо. за бързата реакция (доставка само един ден!) и добрата цена, както и окомплектовката на самата карта. за разлика от всички варненски фирми, в които питах – в стемо ми я доставиха картата със всички неща както са по опис на сайта на креатив.

на домашния си комп имам такава от сигурно 4 години и половина. преди това имах audigy, още преди това първата live! във варна, а съвсем преди това awe32. дето се вика тогава се позанимавах повечко и с музика и винаги съм бил ценител на креативския звук. но напоследък, може би година бях поотвикнал от хубавия звук. защото… ми е по-удобен лаптопа. слагам го където ми падне и си бачкам на него. ето че вече работата на него е същото удоволствие почти като на домашната стационарна машина (не че екрана на лаптопа може да се сравни с мицубиши тръбата, ама карай…).

който е склонен да похарчи едни 110 доларес в щатите, или към 150 доларес с ддс в българия и обича да послушва хубава музика, да гледа филми… да напада.