затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

csi: miami

от следващия понеделник (11.09.2006 г.) започва излъчването на трети сезон от crime scene investigation miami. един доста любим сериал. като внушение е доста по-назад от анатомията на грей или примерно али макбийл. обаче като начин на филмиране и поглед направо не се сещам повече да ме е грабвал сериал.

от доста време се каня да драсна няколко реда за сериала. съвсем наскоро стана дума за него и както написах в лога на димитър цонев, огромна част от движението на самия филм ако се спре на пауза и се получава една страхотна фотография (пълно е с контражури и светлина в края на деня… в контражур или процеждаща се като отражения и сянки) като композиция, доф, цветове. не съм ровил да видя кой го филмира и как точно се филмира, но цветовете са малко като от крос-процеснат филм. или това не се снима цифрово (а ако е цифрово ползват филтри), или хората които го снимат направо не си знаят таланта.

дейвид карузо, дето игра и в proof of life, филм който обожавам, тука е с още по-голямо присъствие. скоро бях изровил линк със снимчици на по-известните рекламни плакати за парфюми и софиа милос от сериала перфектно би се вместила в поне половината.

иначе като сериал и фабула, не би могъл да е толкова смислен, колкото един добре премислен двучасов филм от някои наистина добър режисьор, но и не е никак зле. има си загадка, има си търсене, ситуации в които изпадат актьорите, има и по някоя интересна мисъл. о да, има много погледи. аз лично понеделник в осем вечерта съм нагласен за зяпане.

снимката в началото на темата е ползвана като image source от този адрес http://sofiamilos.com/filmog_csi.html, което е официалният сайт на софиа милос, и там има още какво да се види за погледа и цветовете, за които става дума по-горе.

angel-a

тхорския отдавна ми говори за този чб филм на люк бесон, и ето качили са го вече из торентите. само дето няма как да го гледам днес. люк бесон много го харесвам, а рие расмусен ми е направо ултра любим модел. невероятно красива жена.

не мога да кажа дали ми харесва повече от мила йовович, но ме кефи много. из images.google.com на рие расмусен излизаше една зверска про фото-сесия.

ще взема да си я потърся пак. мисля че първия път като я гледах не се занимавах с фотография, така че сега очаквам с нетърпение да гледам тоя филм. снимах и една стара волга на свечеряване и мисля че стана добър кадър, ама няма как да го видя днес. напоследък често взе да се случва нещата да отлежават по един ден минимум в апарата. незнам дали е добре…

lost

почти се бях отказал да гледам сериала след няколкото на брой ужасно мудни серии от втори сезон. нооо, напоследък отново фабулата живна. т.е. не точно фабулата, защото все така нищо не се знае. все така всичко е ужасно несвързано и на моменти все едно сценаристите решават точно преди серията какво ще има в нея. но всве пак, малко по-динамично стана действието.

продължавам да ровичкам из форумите за това докъде са стигнали догадките и теориите по отношение на филма. дотук най-добри и може би единствените смислени теории на на един пич andrew smith:

lost ultimate theory и нейния български превод
lost ultimate theory expanded и нейния български превод
the black box theory и нейния български превод

дори скоро издадоха притурка към едно от вестничетата, в която уж ставаше ясен замисъла на филма и какво ще се случи накрая. хорат ащяха да се избият за да успеят да си го купят. а вътре? преведената теорията на андрю смит. разбира се без грам да се спомене овторското право и линк откъде е ползвата.

(още…)

crash (2004)

гледах crash вчера… много ме докосна. много много хубав филм. мога да напиша поне няколко страници как съм го усетил и какво впечатление ми е направил, но няма да е същото като да го гледа човек…

Толкова много ни липсва близост…
че се сблъскваме помежду си,
само и само, за да почувстваме нещо…

музиката към филма е на mark isham и също много грабва…

мемоарите на една гейша..

вчера гледах „мемоарите на една гейша“. филма ми хареса. още повече имах нагласата да го гледам. чаках го. точният момент, когато мога да не мисля за нищо за да мога да усетя филма.
в чакането и търсенето няма пътища, просто е важно търсенето, борбата, готовността да дочакаш твоето, и да се бориш за него…. карма. предопределеност. както черешовият цвят един ден се отронва за да полети към безкрайността. към нещото. и то точно когато е най-красив. към следващия цикъл на живота. предопределеност. която е толкова красива. и толкова кратка. карма.

Не можеш да кажеш на слънцето
да свети повече или на
дъжда да вали по-малко…

филми, пак

гледах пещерата. трейлъра не беше лош. рекламата му беше още по-добра. а филмът беше ужасно слаб. макар да можеше да се изкара нещо супер прилично от идеята и мястото, на което беше сниман филма. да не говорим как мразя филми с нещо, което мяза на отворен край. ако си мислят, че ще гледам и втора част някога… много се лъжат. почвам вече и аз да зяпам на imdb за рейтинга. не само актьори и краткото резюме за какво става дума във филма. не че рейтинга е супер показателен…

от няколко дни държа на компютъра си memories of a geisha. реших. днес ще го гледам. нищо, че си изпържих два дни за трета фаза на проекта. просто ама нищо не ми се правеше тези два дни. така че малко креативна почивка мисля ще ми се отрази добре. утре вечерта ще наваксвам..

о да, и двд-то на фейтлес е много готино. не помня колко пъти извъртях one step too far, tarantula и we come 1… просто е must have!