затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

Троян-Кърнаре, Рибарица, Троян, Костенец и други красоти

Адски се накефих покрай последното ходене по работа до София.

С цел избягването на трафика около Сливен и Стара Загора на обезумели и напечени шофьори, този път решихме да пътуваме по възможно най-дългия но красив маршрут до Костенец. Като минем през Троян, Кърнаре, Копривщица и се спуснем към Костенец. През цялото време (като не броим нощното минаване на пътя около Мухово, че нищо не успяхме да видим в тъмницата) имаше страхотни гледки.

Троян-Кърнаре не е толкова бърз и удобен за пътуване като прохода до Омуртаг, но пък е доста живописно ако човек разполага с достатъчно време и фото-техника (и не го домързи да вади апарата, снимайки с телефон)

На Беклемето се открива страхотна гледка. И релакса е пълен.

На връщане от София се отбихме да починем и хапнем на Рибарица и някои къщи адски ме спечелиха. Толкова е красиво и приятно, че обмислям семейно почивка там за няколко дена. Много ми допадна и прохода (този път от другата страна на паметника и беклемето) и отново сме в Троян.

Бих живял в Троян, като се замисля. Много приятно градче със страхотни места за ходене наоколо.

Калимански хан

Само на двадесетина километра от Варна днес попаднахме на едно страхотно местенце – Етнографски комплекс „Калимански хан„.

Децата супер се изкефиха и стояхме до обяд там. Ще го посещаваме доста честичко. А и вече сме изчовъркали цялата карта наоколо и знаем почти всяко подобно кътче, което минава в графата „селски туризъм“ и е яко да се загубиш няколко часа или дни там. Разбира се на децата особено им хареса да са покрай животинките – котета, пиленца малки, кокошки, костенурки, коне. Не можеш ги накараш да тръгнат после.

tata – nano

пуснали били най-евтината кола в света, производство на индийската компания тата, като модела се казвал нано, и струвал по-малко от скъп лаптоп. добре, всъщност не лоша идея да се произвеждат подобни дребни градски коли, при това на ниска цена. обаче. това чудо е бетер от трабант, всъщност трабанта е поне няколко пъти по-сигурен от подобни китайски и индийски разработки. в момента предполагам един смарт втора употреба би струвал колкото тая вафлена количка. народа съвсем полуде…

и още х.

има страхотна пазарна ниша за шемети като нас с големи фото-раници, трябва да предлагат носачи пред по-известните фото местенца. раницата направо ми скъса гърба от влачене. направо нямам нерви повече да ходя да снимам днес. само ще отскочим до близкия смокърс клуб за печени кифлички и истинско еспресо. и после ще си разглеждам книгите, които купих днес – michael kenna restrospective 1 & 2. цената е много много над в амазон, но кефа е по-голям как си ги открих сам и ще си ги мъкна до българия. трябва да ми разлепят снимката и да не ме пускат в такива магазини, че накрая няма да имам пари да се върна от немско. :D

хамбургско

вече се чувствам като супер стара пушка в хамбург. от където и да ме пуснеш нямам никаква грижа да открия къде се намира сатурн, хотела, музея на фотографията, магазина за чай на теодор маас, както и щанда на лайка :D затова пък адски ми дотежава вече мъкненето на фото-раницата. утре по-мързеливо разглеждане, пиене за последно на кафе в кафене пари и евентуално отскачане до пазар щрасе за ръчно правен шоколад.

малко снимки от радхождането предните два дни качих на фото-журнала, както и на тилт-шифт. има и още снимки, но ще отсея какво ми се показва тези дни, че в момента ми е уморено, а и искам да си доразгледам хартиеното издание на nick brandt – on this earth. жалко, че нямаше нищо на michael kenna или на mark tucker, но и това ще стане. а, да, купих и от любимия си чай.

готов съм за прибиране дето се вика :D