затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

авто

каква по-добра автотренировка от това да пътуваш варна-русе с лада нива (модела преди шевролет нива)? и след 20 минути обратно русе-варна, но вече по тъмно и с гъста мъгла почти през цялото време. ултимативно. разбира се служебната кола няма музика, ама оня е подготвен и си носи мп3 плейъра. за първи път карам със слушалки на ушите и е доста яко, въпреки че неможеш да усилиш чак дотам за да не чуваш двигателя при около 100 км/ч. най-големия съкс на нивата въпреки страхотната й проходимост, при това изтествана предните две зими – е липсата на добро уплътнение и начина по който е направено парното й. или е много горещо или е студено, да нацелиш среден вариант трябва да си голям шанар.

а безумията по пътищата нощно време при мъгла надминават всякакви познати граници. да тръгнеш да изпреварваш 3 коли и 2 камиона на виражен десен завой без видимост по принцип, и видимост в случая от мъглата 4-5 метра си е един от върховете на олигофренията. че и жени си го позволяват наред с мъжете. то ясно, че обикновено мъжете (най-често със софийски номер) са от кастата на безсмъртните и ако тръгнеш софия-варна ще загубиш бройката на такива изпълнения, обаче засичам и жени, при това засичам и жени с деца в колата?!

иначе добрия стар изпитан трик – с добра дистанция зад някой смелчага в мъглата все още върши чудесна работа. е има си и неудобствата. по някое време оня се усеща че го играе водач и почва да прави моите номера да кара с 30 за да го изпреваря и да кара след мен. ама при напълно зареден айпод и без особено бърза работа и с 30 дава кеф. пушиш си и си слушаш музика. оня по някое време му писва да кара с 30 и настъпва пак.

и пак хамбург

отново съм капнал. лежа си на леглото и понеже няма нет си логвам за да го изсипя на уеблога като се върна. слушам си и музичка. делериум. днес обиколихме хамбург почти на длъж и нашир. с у-бана и с-бана. обаче намерихме страхотен универсален магазин, който се помещава в няколко свързани къщи, между които са направени стъклени тунели. като можеш разбира се ако вървиш на нулевия етаж просто да си влизаш от къща в къща. вътре имаше всичко за което може да се сети човек. включително страхотните и различни хлебчета, които си ги пекат като гледам на доста места. за първи път намирам и шоколад. скъп шоколад. обаче много хубав. жалко че няма как да пренеса до българия. я ще се развали, я ще се разтопи. просто ще стане на нищо. обаче имат уникален шоколад. наред с пакетираните бонбони и шоколади има и на грамаж. едни големи плочки лят шоколад, какъвто не бях виждал досега. разбирам защо германците са шишкави. на доста места е пълно със страхотни вкусотии. линдт-а неможе да се сравни по нищо с тоя шоколад. май утре или другиден ще се ходи пак. нищо че 10 евро струват две парченца от белия и какаовия шоколад със странно съдържание. обаче днес никъде не видях отново хубав магазин за чай. явно намирането на предния е било чиста проба случайност. до днес не бяхме и попадали на специализиран щанд (макар че беше цял етаж), където предлагат шоколад.

от два дни гледам един айпод шафъл на гарата и днес се замъкнахме до друг голям магазин – конрад. ама тоя път за техника. цените бяха като на гарата (и малко по-евтино от сатурн) но за разлика от гарата имаше и айпод шафъл 1гб. при това на цената на такъв с 512 памет в българско. подвоумих се между емесай и айпод и в крайна сметка много ме спечели изчистения дизайн на епълския плейър. и ето ме, накачулил съм айтюнс с музика и зареждам за утре мп3 плейъра. отдавна преглъщам по някое мп3 плейърче, и въпреки че може би в момента най-добро е айпод нано, по-удачен за мен идва точно шафъла с размерите си и относително компромисната цена. тая вечер не рискувахме да купуваме вурстове и сме на натурален сок отново. идва страхотно след цялото обикаляне днес. едната кутия замина и след малко мятам тая с натуралния портокал. че и бая ми се доспа.

след 4 дни в хамбург направо мога да бъда гид. ориентирам се доста добре за човек, който идва за първи път и е бил само четири дни в града. направо утре не ми се излиза никъде. макар че като си почина сутринта пак ще грабна раницата и ще обикаляме. снима ми се. днес почти целия ден беше на такумара. същото ще е и утре. по-широките кадри вече ги наснимах сега ще си търся моите си кадри. дотука малко над 300 кадъра, като в тях се включват и кадри от изложението и бая кадри на фонтанчето. от всяка гледна точка е различен. по един начин изглежда с широкия обектив, и по съвсем различен начин с такумара. така че днес не издържах и пак ходихме до там.

иска ми се да се прибирам вече във варна. ужасно се затъжих за семейството, а и след няколко дни имам рожден ден. мисля да не ходя него ден на работа и без това ще кацна във варна ранни зори. искам и един ужасно нездравословен хамбургер с пържола от скайфууд и огромна бутилка кока кола. а така ми липсва възможността да изпуша рано сутрин цигара с кафето на балкона. на човек му е най-добре в къщи. това е истината…

и още хамбург

hamburg streetднес ще се снима. мислех да зареждам батериите, но едната е заредена на макс (не помня откога не съм я зареждал), а тази в апарата е празна, но апарата продължава да снима (и нея не помня кога я заредих, ама беше преди поне 2 седмици). и понеже съм решил да зареждам батерия когато тотално свърши за да не каталясват бързо, както и да я зареждам точно както пише в ръководството на канона, заредих само апейсъра. и той завалията си стои празен. не че очаквах да го напълня. мина ми отдавна времето на многото снимки, доколкото въобще го е имало. обаче днес имам да търся един парфюм и чай. няма да е особено лесна задача. парфюма го нямаше на летището в будапеща, значи ще е мъка.

g. in actionможе би трябваше просто да купя едно булгари или едно шивънши. ама съм инат и ще го потърся макар че ми се струва по-лесна задача да се обадя на един познат и да ми го изрови от софия. хапнахме с колегата и единодушно решихме – никакви костюми повече в хамбург. ще сме небрежно елегантни. аз съм с дънки, черни обувки, строги тъмно-сиви чорапки и черно пуловерче с висока яка. и раничка на гърба. абсолютен небрежняр. тоя път бързо отбихме задачите и на обяд бяхме готови за подвизи. о, минахме и през щанда където предния ден снимахме голите каки. изобщо най-оригиналния начин за промоут остана – двете бодипейнтнати каки. много яко и след всяко тяхно кръгче из залите след тях се изсипваше върволица да ги търси на кой щанд са. което си и беше идеята на рекламата да замъкнат повече хора на щанда на фирмата. дори ни снимаха от няква немска телевизия как ги снимаме. кой ти е виждал голям апарат в изложението. повечето си носеха бизнес апаратчета за джоба, които напълно вършат работа дори за такива условия.

central station hamburgотидохме до най-близката станция на с-бан и след известно умуване над изцяло немския билетомат, и отказа му да приеме банкнота от 100 евро се сдобихме с така важните тридневни билети за цял хамбург. сега наистина сме готови за обиколка и снимане. първа спирка централна гара. огромна огромна огромна. направо можеш да се шляеш из нея цяла седмица. добре че си има система на тръгващи и пристигащи влакове, че относително лесно можеш да се ориентираш къде да застанеш и да чакаш 2-3 минути за следващия с-бан влак. не се пуиш по тия станции и това не е никак добре. изобщо на много малко места из хамбург се пуши, което не ми се нрави особено но няма как. след централна гара импровизираме из уличките в търсене на турския кът за да ядем. не го намерихме, но намерихме огромен магазин за парфюми на самия център на хамбург. нямаше парфюма, който търся. лошо. ще се търси още. но малко в страни гарата е намира един огромен магазин на няколко етажа, в който има повече неща отколкото може човек да си представи. все едно техномаркет ама на 5 етажа.

saturn hamburgвлизането в магазин сатурн е ужасно кофти идея ако си компютърен, фото или аудио манияк. и докато фото и компютърните неща се намират на доста места из българия, то аудио къта е уникален. на почти цял етаж са разположени щандове сортирани по жанрове и имена с оригинални дискове и специални системи за прослушване като покажеш баркода на диска на устройството. кофти идея. щанда с неща на nightwish е пълен. и към моите два оригинални диска се добавят още 4. реших да не обращам парите от евро в лева за да не ме боли сърцето. просто вече опитах от това да имаш най-любимите си неща на оригинални дискове и няма спиране. добре, че нямам пари че иначе хиляда евро ги харча от воле, че няма и да ми стигнат да си накупя на оригинали неща, които харесвам. слава богу няма химера на делериум иначе го отнасях и него. имаше обаче на фейтлес трите най-любими албума, но трябваше да погладувам после. и докато фейтлес можеш да си ги намериш оригинали и в българия, то nightwish неможеш защото няма официален представител на спинефарм рекърдс. и такааа. сега имам точно 6 оригинални дискове, плюс двд концерта и оригиналния свидеосд с over the hills. в новите има и още няколко клипа. направени са някои от тях двустранно – като сложиш от едната страна е аудио сд с музика, от другата страна обаче е двд с клипове.

leica standслед магазин сатурн продължаваме да скитаме из улиците и о! магазин за фото-техника. ама не като в сатурн. в тоя имаше поне десетина вида лайка обективи, включително 85/1.4 и известния ноктилукс 50/1. направо да ти изтекат очите. абсолютна маниащина. опитахме се да пипнем и новата м8 цифровата, но човека каза че все още я няма налична – само е била обявена на кината и се очаква при него след 2 месеца някъде, дали не искаме да се отбием пак? искаме, ама бая ни е далеко, а и струва повече от 5д с китовия 24-105 ис л усм. че и цял рафт от следващия магазин… след още няколко ъгъла мервам един магазин на който пише tee. и разбира се се втурвам вътре. така вълшебно мирише. по-хубаво от всеки парфюм, за който се сещам (включително най-любимите ми). трудно се избира чай от двайсетина квадрата доста нагъсто подредено магазинче специално за чай. с едни огромни кутии от които си избираш какво искаш. след известно зверене по надписите и консултации от сорта – кой е най-добрия чай, вие кой бихте препоръчали, и още мирисане. накрая си харесах чай. хайде и чая в раницата при апаратските джунджурии и дисковете.

nightwish band with tarjaвръщам се към времето 1999-2000 година… слушам си същия албум oceanborn и се сещам как първия ми интернет беше dialup на пролинк. струваше близо 30 лева да нощен достъп от 01 до 08 часа. другия нормалния струваше повече от 2 пъти повече. все от някъде трябваше да се почне. ставах по нощите да поровя из интернет, да почовъркам из първата ми линукс машина, да видя ко е това арс, или кю. хубави години бяха. тогава тъкмо въртях почти нон стоп тоя албум. носи ми същото удоволствие и сега като го слушам. ех как преди години бях почнал да убеждавам свои познати, че тая метал група не е точно метал дефакто, и че е много готина. първите покръстени фенове на nightwish. после заги качи на on-line първите 1-2 албума и доста хора фенясаха. държа в ръце и специален диск с песни и клипове по случай пълното слънчево затъмнение. жалко че тогава тая песен на nightwish – sleeping sun, не стана официален химн. а избраха май на eurythmics няква песен. не че не харесвам ани ленъкс, ама по-подходяща от на nw нямаше. и други спомени от nw имам ама те не са за казване на глас… страхотна група. още повече никога вече няма да е същата… не и без тариа. поне се напълних с оригинални дискове…

още хамбург

hamburg streetнаспах се относително добре. позакусих и колегата пристигна и той. така да не ми се облича тоя костюм с вратовръзката, адски съм отвикнал да нося такива дрехи всеки ден. толкова са некомфортни. тоя път намерихме по-кратък маршрут до хамбург мессе. разбира се не и без да се отбием до пекарната за кроасани. аз като традиционалист заложих на известните вече два вида – с шоко и някъв който звучи нещо като марципан. и двата с голяма чаша капучино. вече сме почти готови за подвизи. тодор като познавач на колелата обяснява кое колело какво е и кое му е хубавото.

болшинството обаче карат на пръв поглед супер обикновени колела. те са навързани навсякъде. има си оставени метални скоби където можеш да вържеш коня. днес за първи път и видях бебешки кош, обвит отгоре като гюрук на кабриолет, с едно червено знаменце. почти не им прави впечатление на немците, че снимаш. дория тия които влизат в кадър не бучат.

smm hamburgуспяхме да открием изходи от изложбените зали. народа накацал по саксиите и места, където може да се сяда, чете вестници и пуши на спокойствие. вънка е чувствително по-хладно. направо си е за яке или тънко пуловерче (вътре е за потник… жега направо ще пукнеш). свършват ми цигарите и разбира се съм забравил да си взема от куфара някви цигари в мен. никак не са хубави цигарите от 4 евро. едни такива горчиви. и колата не е особено хубава :Р. но поне млякото е ужасно евтино в сравнение с колата. разни течни млека с плодове или сокове са 2 до 4 пъти по евтини от бутилчица кока кола. в българия е точно обратното. тия течните пресни или кисели млека с плодови или шоко вкус са повече от 2 пъти по-скъпи от бутилче кока кола. ми ще пием яко млека тогава. по пътя от хамбург мессе няма кой знае какво за снимане.

и сме ужасно капнали, защото разглеждахме всяка възможна зала, а и най-вече заради жегата предполагам. така че се върнахме в хотела да разпускаме. и да поиграем нфс. може би утре към обяд като посвършим с работата ще се отдадем и на разходки из хамбург. предната вечер ужасно уморително ми дойде и вечерята с част от фирмата-майка на една луксозна яхта, която потегли малко след 19 часа от един от доковете на пристанището. трябваше да се върне към 22.30, но вечерята се проточи. хората бяха прекалено весели и доволни, а шведската маста направо никак не се даде на огладнелите предимно немски и холандски бизнесмени. та яхтата обикаля из каналите до към 23.40. красиво беше. доста време изкарах на палубата, въпреки че беше хладничко, а самата тя се движеше относително бързичко. но като се прибрах в хотела вече направо спях прав.

хамбург

hamburg libraryв приготвянето на багажа се изнизват часовете, които по принцип бяха предвидени за сън. успявам да легна някъде около 23.30, а съм си навил будилника за 02 часа, като 03 трябва да съм на летището. незнам защо е толкова ранен този полет при положение че ме чакат 2 часа висене на летището в будапеща за прехвърлянето на другия самолет на малев посока хамбург. но е факт. летището във варна ме посреща мръсно празно и пълно с по-криви хора и от мен. как де и се изтикват двата часа до полета. проблем да прекарам раницата с апарата като ръчен багаж няма. но има проблем с другия ми багаж. носел съм бил лаптоп в куфара. ами да, нося. да набера шифъра ако обичам и да отворя куфара. ми добре. ето го супер тайния лаптоп. айде сега да го пусна да видят, че работи и че е лаптоп, а не нещо друго. лаптопа пали бавно като мен, все пак е 4 и малко сутринта и без приток на свеж ток в него, нито любимия му креатив на псмсай слота. но пали. (иначе сигурно щяхме да се сборичкаме в тесния коридор). добре било. сега ако обичам да го изключа и да махна батерията му отделно от него. вече съм свободен да заключа отново куфара и да се отправям към изчакване на полета. приятно се лети с малев. и сандвича не беше лош. чакането в будапеща обаче не ме изкефи. съжалих, че не съм си взел и лаптопа като ръчен багаж за да поровя из нета малко докато чакам. иначе се виждат доста интересни персонажи из залите на летището. идва време и хайде на следващия самолет.

hamburg streetпървото, което ми прави впечатление в хамбург е подредеността. и колко чист град е. по пътя към хотела, които се оказва почти на центъра рядко се виждат високи сгради, преобладават ниски къщи в доста красив стил, част от тях офиси, част от тях баровски къщи за живеене. направо немога да повярвам колко близо до центъра има цели карета от подобни къщи с по 3-4 хубави автомобила (доста често едния е порше) отпред. с кованс месинг, красиви фасади и полянка отпред. това, което очакваш да видиш около свети константин и елена до варна, или из тузарските квартали на софия тука може да се види на минути от центъра. с абсолютно спокойствие и тишина. и всичките тия автомобили отпред просто си домуват. къщите не изглеждат в никакъв случай орешетени. не се виждат и будки за охрана отпред, или камери. странно.

hamburg centerвторото, което ми прави впечатление е че всички таксита са нови автомобили, най-често е клас на мерцедес. боядисани са в кремаво, а не в жълто както при нас. скъпо удоволствие е да ползваш такси в хамбург. такси от летището до центъра е 20 евро, от центъра да хамбург мессе цената е около десет евро. обаче с-бана е нещо страхотно. комбинира метро с наземен влак. движи се адски бързо и редовно. вътре е комфортно и се обявява всяка спирка предварително с глас и с изписване на светещи мини табла във всеки вагон. по-важните станции, където има прикачване към други линии или централна гара се обявява и на английски. на всеки вагон и всяка станция има подробно карта на с-бана и на хамбург. и човек може да си купи карта за всички линии и кръгове на хамбург за три дни за 15 евро. с нея може да се вози колкото си иска и накъдето си иска. реално важното е да си избереш подходящ хотел без голямо значение в точно коя зона се намираш, защото за минути си с с-бана до центъра. ние се изкофтихме с хотел на центъра. който иначе е приличен и много красив отвън, но няма интернет. и направо изпукваме с колегата. добре че носим лаптопи и можем поне да джугаме на нфс по wifi. немога да разбера как в цял хамбург неможе да се намери wifi провайдър. повечето хора, които питахме или незнаеха какво е това безжичен интернет или просто нямат представа кой продава такъв.

hamburg byke alleyтретото, което ми прави вече огромно впечатление е, че се карат много, ама наистина много колела. има специални алеи навсякъде, светофарите имат и секцийка за колела с отделно светофарче. колите дават предимство на велосипедистите и можеш спокойно да видиш както млади хора на колело, така и възрастни, че така и хора на бизнеса с костюми, чанта с лаптоп и бързат за срещи. има и немалко майки с деца на специални кошчета на колелата. направо така ми се прииска да имам колело. сигурно като се върна във варна веднага ще ми се изпари желанието като видя улиците и как няма нито къде да караш колело, нито начин да пресечеш кое да е кръстовище на колело.

hamburg messeслед като пристигнах в хотела и разтоварих багажа трябваше да намеря хамбург мессе, където се провежда смм изложението. дадох си два часа за да стигна пеша до там, като знаех че е приблизително близко. по пътя попадам на една пекарна за хлебчета и кроасани, където освен всичко правят и страхотно капучино… в огромна чаша. без малко да си проваля програмата докато опитам от няколко вида кроасани преди малко изпечени с полепнали по тях слънчогледови белени семчици. направо ги разбирам защо са шишави немците, имат доста интересни вкусотийки. как да е намирам хамбург мессе и се дотътрям до щанда на наште. вътре е пълно с народ, ама наистина ужасно пълно с народ. има адски много апаратура и е зверски горещо. едвам успях да устискам до към 4 часа следобяд и после обратно към хотела. часовата разлика, нищо че е нищожна, като се добави към това че съм спал само час и нещо през нощта и съм пътувал няколко часа със самолет, направо е убийствена. вечерта поне се понаспах, защото следващия ден пристига колегата и имаме работа двамата на изложението и би било безсмислено да ходя сам сутринта и после да се връщам обратно. я да се наспя поне. и без това едвам гледам.