затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

хотелски комплекс езерото

комплекс езерото само на час път от софия се намира едно наистина прекрасно местенце, където бих ходил почти всяка седмица ако живеех в софия, а именно хотелски комплекс езерото – костенец.

http://www.ezeroto.com

за съжаление сайта в момента има известни грижи с лисичката, но с ие или с ие таб може да се разгледа спокойно. качвам дори повече снимки, отколкото има на сайта на комплекса. намирането на хотела е доста лесно, защото домакина се е погрижил да има пътеводилен-рибка на всяко важно кръстовище от костенец до хотела (гледа се стрелкичката на рибката, а не накъде сочи опашката). намира се в една падинка на супер скатано и тихо място. и направо времето не тече сякаш като си там. също така има изгледи есента в него да е толкова красива, колкото красива е във варна.

след два дни брейнсторминг по един проект и повече от 10 часа път варна-софия-костенец и костенец-софия-русе-варна, се чувствам изключително добре, и май имам сили да изтикам понеделника и вторника, че сряда пак ще трябва да пътувам. има и голяма вероятност да поснимам много яко.

още няколко думи за местенцето. домакина е супер любезен и доста добър фотограф, кухнята е чудесна, в хотела е чисто, приятно и много добре наредено. има си и почти навсякъде wifi. има си джакузи, солариум, фитнес салон, зен градинка с патета. изобщо почти нищо не му липсва на човек като е там! така ми се ходи пак късна есен…

(още…)

ахтопол

виж ахтопол ми хареса още повече. най-много ме изкефи от цялото пътуване, затова и ходихме три пъти до там. като двата пъти се разхождах и снимах до лодките и един път обяд в някаква пицария.

ахтопол е мъничко градче и хората в него поне тия два дни не са никак подозрителни към хората с фотоапарат разхождайки се по крайбрежието. човек адски бързо научава откъде се минава с колата за централната градина с пейките, както и откъде се минава за самото пристанище. дупки почти няма, и по това време на годината няма и туристи. мразя туристите. макар самият аз да съм точно такъв там.

пътя до ахтопол иначе е голямо шоу. понеже са го приготвили за разширяване – в момента е толкова широк, колкото съвсем нормално и относително бавно да се разминат две леки коли. обачееее, местните обичат да карат 1-2 педи навътре или направо по средата и разминаването се превръща наистина в готино забавление. аз отдавна се каня от варна още да си направя метални огледалата ама там направо ако имаше как веднага щях да го направя. големи гъзари са всички с номер на колата „а“. а като излязат на нормалния път ииии ги подминаваш като спрели. имаше и готино заливче точно по средата между синеморец и ахтопол, обаче някой го е обърнал почти на бунище. имаше изсипани боклуци на самия бряг, което ме и спря да се разходя там и да поснимам. кошмара на тия красиви места – цивилизацията. хотели, много народ и мръсотия. не знам вече остана ли недокоснато местенце до морето. май всичко оакахме.

(още…)

синеморец

няколкодневно бягство на друго място идва просто прекрасно. особено ако преди това човек е бил ужасно зает и изтормозен от ангажименти. също и ако добавим липса на свободно време за снимане…

изминатото разстояние в шофиране не го броим, защото при малок по-добро планиране пътуването може да е и същото удоволствие като почивката. само е необходимо да си направи добре преценката човек кога да тръгне и откъде да мине за да избегне силния трафик накъдето пътува. иии кефа е пълен. шофирането се превръща в страхотно удоволствие, което не може да се каже ако уцели силния трафик. понеже въпреки, че са празници хората също пътувам насам-натам с колите си. абе все едно играеш стратегическа игра.

началото беше малко страшничко, но всичко приключи добре и съм ужасно доволен. дори ще се опитам и утре да не ходя в офиса а да си почина. или да отида някъде наблизо с колата да си доснимам. тааа, началото. петъка си тръгнах по обяд от офиса за да си взема винетка, да прегледам колата – масло, гуми, антифриз. вътрешно и външно почистване. отивам откъдето си купих гумите да ми направят баланс. човека вика „ти просто нямаш гуми, незнам какво очакваш да балансирам“. хм. поглеждам по-внимателно гумите. не са изтрити, напротив. имат си грайфери, изглеждат страхотно. обаче наистина тук-таме си личи остаряването (мисля трета година съм с тях). личи си леко напукване. и въпреки, че състоянието им е доста по-добро от доста автомобили по които съм се зазяпвал из града реших да ги сменя напълно.

(още…)

по следите на кораба 2

втория опит за намиране на хондураския кораб „moon lake“ беше успешен (за разлика от първия. благодарение на един приятел – лекар и запален фотограф, който ме заведе съвсем инцидентно.. разменихме снимки днес и съвсем неочаквано решихме в 19 часа да ходим да снимаме кораба. е, дигнахме се, далеко беше. вървяхме пеша по брега. нямаше грам човек. много красиво място. като стигнахме до кораба се оказа, че има дружинка търсачи на нафта. бяха покатерили един на борда на заседналият кораб и точеха нафта. натовариха две каруци и си тръгнаха… а и ние с тях, че беше почнало да става тъмно. красиво място (това казах ли го?).

по следите на кораба

днес заделих два часа в опити да намеря заседналия миналата година хондураски кораб до бреговете на галата. трябваше да е някъде след черноморец, но така и не го намерих. иначе беше доста красиво. имаше страхотни облаци и се канеше да вали (само дето се размина). целия терен около паша дере е пълен с пътечки и пътчета, които направо си искат високо проходим автомобил. и с реното става, но трябва да се кара внимателно, а удоволствието от родеото и по-малко. засякох румен свободников он-лайн. скоро не бях га засичал, нали в момента пази родината от посегателства за да спим спокойно. нищо че скоро се уволнява. затъжил съм се за него, отдавна не сме ходили да пием кафе, нито да обядваме в онази гостилница до телекомс. а, да, и се уговорихме да правим родео на паша дере. някой да ми заеме един хамър х2? Че все пак румбата е с джип 4х4 и е малко неравностойно с ниското рено :)

сега се отдавам на саруде – ръш (2003), и после ще изгледам някой друг дивх. мисля скоро да възобновя мисията по намиране на кораба в някой облачен ден, както и да направя малко снимки.

фото-хънт

днес беше много спокоен ден, станах късно. добре си починах и после се разбрахме с краси да ходим да поснимаме малко. тръгнахме към 14 часа и се върнахме към 19. стана страхотен фото хънт. първо поехме към балчик по баира от виница нагоре. по пътя видяхме страхотно езерце (винаги съм мислел, че е рибарник а и май се оказа такова), имаше трима рибари които ни гледаха доста странно с апаратите и статива. дори имаше един чичко, който навярно вдъхновен от днешната статия, че кило охлюви се изкупува до 1000 долара… ровичкаше за охлюви. станаха интересни снимки. отстрани до езерцето имаше поточе и нещо като малко деренце. след кратко оглеждане на местността и търсене на нещо интересно (при което се изкалях целия, защото бях тръгнал с панталони а коленичех насам-натам) решихме да продължим към балчик. през цялото време се надявах или да завали силно или вятъра да успее да продуха малко облаците и да се покаже небе за да стане по-драматично, но уви…

(още…)