затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

помощ от по-разбиращите

някакви идеи как да преместя сайтовете си на новото място като си запазя настоящия рейтинг в гугъл?

трудност 1 – директория diary в момента ще се казва weblog на новото място
трудност 2 – главния ми фото-сайт ще отиде като поддиректория на новото място, не съм решил дали george или portfolio (най-вероятно второто)
трудност 3 – темите от сегашния журнал ще се различават като линкове от новия, защото включих предните ми теми от стария блог (датиращи от 2003-та), така че реално сегашното/diary/?p=30 ще е различно от новото място/weblog/?p=30

варианти за местене? (има още някоя друга седмица де, но да съм готов)
– сайтовете остават и тук + линкове до новото място за известен брой месеци, така че да се индексира линка до новото място

– сайтовете тука се спират с някакъв документ и permanently moved?

– други идеи?

icq

покрай миграцията, която подготвям към новия сайт, попаднах на тази извадка от db dump-а, чакащо своя миг и желание от моя страна да го върна в архива…

отнесох повече от половината си контакт листа. като се замислиш какъв е смисъла от това разни номера и алиаси да стоят и да си водят собствено съществуване в клиента ти. алиаси, които почти през цялото време само мигат, изчезват, появяват се, пак изчезват, алиаси към които я разменим по някой реплика, я не.

писал съм го на стария си лог преди 2 години. което ме подсеща, че скоро не съм чистил айсекюто… пак мигат някакви никове, които нямам грам спомени кои са и какво правят в списъка ми. пълно е и такива, които разтеглят клиента ми нагоре без да имам спомен кога за последно съм разменил дори една дума с тях.

май пак е време за чистка. довечера…

снимки…

мисля си друго… за снимките във фото-сайта ми. почти е ясно че тия 461 снимки най-вероятно ще бъдат свалени повечето при това доста скоро. или поне няма да намерят своето място в новият дом. не ме е срам от тях и не съжалявам за нито един момент, запечатан в тях. просто са прекалено хаотични, началото на пътя, търсенето. сега като ги гледам откривам слабости в тях. откривам че липсва още един или два фактора от въздействието, които са можели да играят в тях. ако кажа, че ги намирам за слаби все едно да си умаловажа труда, усещанията и търсенето… но мисля че има още много какво да се желае, въпреки че все още търся моето място и това, което ми се снима най-много.

въпреки това не са лоши. дори най-първите с тримегапикселовото фуджи. последните два дни бая порових из фото-сайтовете, родните разбира се. доста от тях са все още непостижими за доста хора с последния писък 8-9 мегапикселови компактни апарати с тубро-мега-пауа-зуум и роу поддръжка. непостижими са и за голям процент от галерия всичко останало, че и не малка част от избрано, въпреки широкия им ъгъл и двумерността. а като поглед, композиция и момент. така че най-вероятно от сантиментални подбуди може да забъркам едно слайд-шоу със всичките тия снимки (сигурно ще надскочи 100мб), ей така да го има някъде…

а от друга страна, мястото не ми е проблем, и не би било лошо да ги има някъде, ей така колкото да гледам откъде съм тръгнал и че винаги има път напреде. и търсене… на негово величество кадъра!

мисля да поизчакам известен брой дни решението ще си дойде само…

виртуален дом…

слушам dido acoustic и се чувствам страхотно, въпреки безсънието последните нощи. усмихнато ми е… и спокойно… след близо десет години из интернет най-после си имам дом. избрах си моят домейн. моят виртуален дом.

още не съм решил какво ще правя със сайтовете си. незнам кой къде ще бъде, включително дневника. но държа да си го запазя.

репортажно

тези дни попаднах на въпросния материал и ми стои на първи и втори таб докато намеря време да си го блогна че по-лесно да го намирам. а може на някой да му е интересно как се прави разтърсващ репортаж.

харесвам снимките от сайта на магнум. харесвам доста от фотографите там и обожавам няколко. нямам претенции, че разбирам репортажната фотография, обаче нещо не го разбирам напълно това. сякаш представянето и новината са няква надпревара. донякъде има истина в това, че колкото по-шокиращ и перфектно поднесем материал може да въздейства много, което все пак е целта на репортажа. от друга страна все повече нагласени кадри се промъкват. как да приемеш, че намерено убито дете под развалините може да се разнася цял ден насам натам само и само няколко лузъра да си направят шокиращите снимки. уж са водещи репортери от водещи агенции. ами не го разбирам това.

линковете за материала

Qana – the director’s cut
Milking it?

тоя материал пък ме подсеети за пулицъра на кевин картър. ясно е че въздействащият кадър, както и пулицъра искат доста повече от да си на правилното място и време. приемам донякъде режисурата (като по-горе. да кажем, приемам я). обаче как да приемеш че репортер може да чака 20 мин и да гледа как лешояд иска да изяде недохранено детенце? вместо да го заведе в лагера или да го нахрани… човешкия живот си е човешки живот. най-ценното нещо. и няма аналог.

малко инфо по случая, гугъл е пълен предполагам по въпроса

снимката, спечелила пулицъра
малко за живота на картър и как е снимана снимката
превод на горното и малко мисли от друг човек

а къде е мястото на родната репортажна фотография? в хората, които снимат за да отбият номера за 5 лева на кадър и пълните със „снимка: интернет“ ежедневници… добре че има и професионалисти измежду тях, нищо че са малко.

google analytics; more

преди малко видях на уеблога на еленко (който следя от известно време и доста ми харесва) информация за google analytics. изглежда наистина страхотно. някой да раздава покани?!

попаднах и на този материал и го изчетох със страхопочитание и усмивка. наистина много ценна информация, още повече като се замисля, че често правя така. не губя почти никакви кадри защото почти не снимам с широкоъгълни обективи, или и да го правя винаги ползвам диафрагми над 7.1. обачеее май вече ще си правя труда да сменям фокустана точка.

очертават се много интересни 6 месеца в пазара на цифрови огледално-рефлексни камери.