затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

рехабилитация

на варненската морска гара разбираш ли в момента се извършвала „рехабилитация“. поне така твърди указателната табела, която вече е налична. ми браво. интересно кой умник е измислил проекта все пак. и кой умник е мислил/писал табелата. и най-вече защо срока на завършване е 31.12.2007 след като почти никога никой не работи. морска гара изглежда в момента така. не бих казал, че ми допада такава и че ходя с удоволствие.

съботно обикновено

страхотно, тихо и меланхолично е на балчик, когато е извън сезона. дори направо зимата. направо се откопчваш с огромна трудност от морето. пътя до там също е удоволствие. можеш да си караш бавно по крайбрежния път и да се наслаждаваш на спокойствието. хич не ми се тръгваше от там, но нямаше начин. вечерта ходихме на ресторант „морска сирена“, едно също прекрасно място. най-добрият ресторант във варна за мен. и като кухня, и като обслужване. с огромно удоволствие съм му клиент.

не съм си гледал мейла последния ден и мисля да го направя късния следобяд понеделник, или направо вторник. трябва да реша нещо и просто не ми е до социални контакти точно сега. ако си ми писал и не съм ти отговорил – не е персонално, ще го направя при първа възможност.

зимно-пролетно

сутрин е кучи студ, а като понаближи обeд става доста приятно времето. все още сме само с намек за сняг преди няколко дни, но повече към пролет, отколкото същинската зима. не че се оплаквам. знам, че не би трябвало да е така, и че е знам че природата се прецаква. обаче пък така не искам да ми е студено тези седмици. като стоя до късно и съм недоспал ми е още по-студено.

сутринта (макар и студено) беше доста приятно до морето. и в началото на морската градина. за жалост утре навярно няма да мога да се отбия сутринта, а така ми се иска. иначе серията с детските играчки започва да се получава добре вече. изкефен съм. тази вечер след работа успях да си открадна и време за четене на книга. и дори имам намерения да си легна по-раничко тази нощ, защото ми е доста уморено…

първи сняг нула седем

вчера вечерта на лягане мернах, че се опитва да вали сняг. и ето днес сме със сняг във варна. но е прекалено малко и се стопи доста бързо. в момента почти няма помен от него. все пак това си е първият сняг за тази година. и като гледам не се е отказало от намеренията си, защото продължава да прехвърча по малко. нищо чудно утре пък да се събудим затрупани. не е особено кефеща идеята, защото трябва да се ходи на работа и седмицата се очертава относително напрегната. и все пак със сигурност доста по-спокойна от по-следващата. която ще бъде една ужааасно дълга и нервна седмица. ако не ме лъже шестото чувство (за съжаление рядко се случва).

не бях ходил в пикадили парк и днес ходихме семейно. приятно се е получило. все едно си в универсален магазин в хамбург. макар нашия да е леко мини. иначе са го помислили относително добре, и паркинга е интересен, и магазините по етажите, въпреки че са малко сгъчкани и нямаш свободата да се разхождаш и гледаш спокойно. затова пък реното си има оранжево стикерче за републиканската мрежа. миналата година се извозих и все отлагах купуването му, че накрая просто не си струваше годишния стикер, поради прекалено малкото време оставащо до края на годината. но ето, тази година съм подготвен за обиколки насам-натам с колата. дори го изпробвахме стикера на лека обиколка до аладжа манастир.

обявявам и седмици на снимането с широк обектив, макар да не съм сигурен, че ще успея да поснимам тия дни. все пак съм разместил стъкларията в раницата и ми се снима адски. днес мислех да поснимам мъничко, но се заговорихме с един приятел на топло в едно барче за телефони, та не остана време. другия месец обаче ми пристига новия мобилен телефон на ултра оферта. доста под пазарната му цена, чисто нов, на безлихвен лизинг за колкото дойде. все още се чудя само дали да продавам сегашната нокиа за символична цена, или да си го запазя. ще го реша в последния момент. и без това ми е необходим за миграция на телефоните и настройките.

уморителен петък

бая се уморих днес, въпреки липсата на много спешни задачи. сега съм като скапан. не успях да получа полароидите, които бях заявил. оказа се че са само четири броя останали. нищо де, в момента имам десет филма, без да броя в лентовия еос. не бях ходил до морето седмици и днес си откраднах половин час да се разходя по пплажа. дойде ми наистина страхотно. качих и две снимки на фото-журнала.

другия месец има вероятност да си взема нов мобилен телефон на изплащане (че май ми излиза изгодна оферта). изглежда няма да дочакам излизането и норамилизирането на цената на iphone. но пък имам ужасна слабост към нокиа комуникатор. още повече ползвам моя от повече от пет години. ще видим.

затварят ми се очите. за това има вина и една малка обиколка из вечерна варна с колата, както и прибирането по дългия път към къщи. и въпреки че имам малко работа за избутване до понеделник, но тая вечер ще се наспя…

разни изгубени

вчера сутринта с такъв хъс бях написал какво мисля за идеята българските медици да бъдат избрани за евро-парламента, че барем ни помогнат в решаването на казуса, за който май най-много нехаят точно отговорните хора от няколко правителства тука. бях писал и че когато трябваше да летят над нас и да разеждат на наши летища самолети бомбандиращи съседни републики, бяхме ебати добрия партньор. когато трябваше да пращаме войски в ирак, където не ни е мястото (то и на никой не му е там мястото да им се меси на хората, ебати лъжата се оказа цялата интрига около оръжията за масово поразяване дето уж се правели там), отново бяхме така ценен партньор. и той кво? ми нищо. все едно наблюдаваш долнопробен порнак, кафа от политическо лизане. няма ли кой да тропне по масата накрая. ей това бях написал, макар и не точно по същия начин. и все пак държа да си го кажа.

спечелих две яшики на търг (мерси иване!) и скоро ще пристигнат. решил съм да понаправя мини-ревюта. и да споделя впечатления от стъклата, които вървят с тях. може да е полезно за някой. сещам се преди години тхор като ме отклони от пътя на компактните апарати и ми тикна в ръцете манията по механичните стъкла. още ме държи яко. вчера ми звъня и единия от менжидърите на единия кодак във варна. искам ли филми полароид по левче на брой. ами да, искам разбира се, двадесет броя. колко им е минала годността? на път е да изтече, но са все още в годност. о, това е чудесно. нека са тридесет тогава. утре трябва да си ги взема. зареден съм яко с филми за снимане. имам и още няколко филмчета фуджи, две от които специални. не мисля че ще ми се изкефят да напълня хладилника с филми, така че обмислям място за съхранение.

иска ми се да мога неделя да си открадна поне мъничко време за снимане…