затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

зима

от тая вечер щяла да идва зимата (не че не й е време отдавна). ми добре, да идва. може би по-малко ще ми е кофти, че нямам време тия дни да поснимам нормално. имам да избутвам малко важни задачки, че имам планове да си направя живота по-интересен следващите седмици. пък и все още не съм тествал зимните гуми в подходящи условия. иначе не харесвам зимата, когато трябва да съм извън къщи. но няма начин просто. все още не командваме сезоните.

хубаво е събота и неделя да не си на работа, и да си четеш книга на топло. ходих и до техномаркета да гледам телевизори. почти нищо не ме грабна. само едно самсунгче се открояваше но определено ще поизчакам до края на годината за ново тв, хем може още малко да се вдигне летвата до тогава. попитах един от мениджърите защо всички телевизори дават такава мътна и безцветна картина (дори най-скъпите)? било защото били претенциозни към сигнала. добре, а защо тогава им пускат лош сигнал? нали трябва да ги продават?

weird

последните няколко дни всяка сутрин има много красив изгрев, изрисуван с доста пищни боички, както го може само природата. като човек който си пие кафето всяка сутрин на балкона с източно изложение по принцип не ми правят впечатление дотолкова, че да влизам обратно, да ровя из раницата, да излизам с апарата. обаче последните дни всяка сутрин е с красиви облаци и цветове. чак ми е странно. изпуснах само едната сутрин, че бях като пребит сутринта, нали се наложи и уикенда да работя.

първия изгрев, определено ми хареса и рових за апарата

varna sunrise

следващата сутрин. определено странно две сутрини поред, два съвсем различни като окраски изгрева. и двата супер красиви и супер замалко. в рамките на няколко минути това изчезва и бива заменено от безличната дневна светлина, едва ли не.

varna sunrise

тази сутрин. не рових много. апарата беше наблизо. определено се надявах и днес да имам интересен фон за сутрешното кафе на балкона.

varna sunrise

дори се връщах отново да вадя апарата, понеже гледката се промени малко.

varna sunrise

ако пордължава така ще си направя секция clouds в портфолиото и ще подредя малко небета. и малко небета с интересни облаци. поне гледайки ги ще се успокоявам, че и без поларизационен филтър от двеста лева стават някои нелоши кадри. като се сетя мина бая време преди за да си позволя сносен пол филтър. първия апарат не можах да му намеря конвертор, необходим за поставяне на филтри. а втория не му беше необходим ама пак почаках за да си купя неутрален градиент и поларизационен. сега май повечко ще почакам. и двата филтъра хубавите на канон или b&w са по двеста плюс. пустото му хоби…

работен уикенд

почва да ми става почти ежедневие, затова ще го категоризирам така. определено не обичам да работя в края на седмицата. още повече се канех и тази неделя да стрийтвам. както предните две недели. но излезе нещо спешно за вършене в офиса и ето утре също ще съм в офиса до към късния следобяд.

цял ден се слуша tiesto. с изключение замалко на nightwish вечерта, после една песен на deep dish (благодаря!) и сега преди лягане разбира се малко armin. докато слушах sacrament of wilderness се сетих, че имам доста преживявания застопорени за дадена песен или група. точно като чуя тази песен се сещам как откривах какво е това интернет. не можех да си позволя хубав дневен достъп (беше деведесет и осма, или девета) и ползвах нощен достъп от пролинк. след работа си лягах да поспя. ставах в един без нещо през нощта за да мога в един да закача с модема. нерядко стоях до седем. понякога и до осем и после направо на работа. бях изкарал от любопитство и повече от седмица безсъние. кой да ти мисли тогава, че след няколко години ще има човек в къщи два мегабита, при това за малко парички. та като чуя sacrament of wilderness или примерно swanheart, the riddler, се сещам за irc. кой ли не е минал от там. първия кеф от това да можеш да общуваш без условности. кефа от това да можеш да спреш, или да отложиш разговор, нещо твърде невъзможно наживо. кефа да си това, което не си на живо и вероятно никога няма да бъдеш. кефа да си някой друг. като се замисля, почти никога не ми е харесвало като начин на комуникация. освен най-първите месеци. и възможността да понауча това-онова от линукса он-лайн (благодаря, румене!). останалото си беше фалш и половина.

сещам се за разни неща около песен на bonfire. същото и за един албум на депеш. добре, че все още не е открит уред, който може да чете мисли. или имам хубави спирачки за писането на всичко, което ми идва наум. повечето живот на човек преминава в сън. немалка част от него преминава и в офиса. повече от половината ми ден преминава под музикален фон. ако реша да си сменя работата и не мога да слушам докато работя, сигурно ще си лягам с айпода на ушите.

иначе хубавото на съботното работене до късно е възможността да покараш вечерта насам-натам из града, докато си слушаш музика високо в колата, при минимален трафик. действа ми поне на мен много успокояващо. слава богу, че все още съм без винетен стикер, иначе не е ясно накъде щях да отпраша за мини обиколка. няколко пъти ми се е случвало да карам на някъде без конкретно място, където отивам. и без маршрут. просто си караш на някъде и не мислиш за нищо. няма го трафика, почти не съществува часовника. колата става едно изолирано кътче, пътуващо на някъде…

доизслушвам си buuren и се отдавам на заслужен сън (а как ми се снима, просто не е истина)

every face i see is cold as ice
everything i touch is pale
ever since i lost imagination
like a stream that flows into the sea
i am lost for all eternity
ever since you took your love away from me

sometimes the sound of goodbye
is louder than any drumbeat

странна зима

абе нещо му става на времето. сутринта някакъв зверски огнен изгрев, чак ме хвана яд че не съм някъде по морето. още повече вчерашния беше подобен. е не чак толкова красив като днешния, но си го биваше. небе, което за да снимаш само се иска да сложиш нещо под него… най-добре вода или дърво. и останалото няма никакво значение – природата си свършва работата с нейното съвършенство. преди малко пък на връщане от кат ходих да щракна една пързалка-слонче, на която й се каня отдавна и на път ком офиса видях страхотни големи кокичета. ще кажеш че сме се събудили някоя сутрин и са минали месеците зима, за сметка на пролетта. странна работа. като имам време ще преточа кадрите от апарата.

в кат беше гадно, въпреки че този който го играе портиер беше доста услужлив. беше пълно с разни хора по анцузи и дори домашни чехли. всяка втора жена дъвчеше шумно с мляскане дъвка. добре, че имаше само десетина минути докато започнат работа с граждани. тая на гишето беше също зле. що годе услужливо ми направи справка на наказателното постановление от две и четвърта, което имам да плащам. вземам го, поглеждам и разбира се няма сметка за плащане. няква хвърчаща бележка, която дори не е официален документ. викам добре де дайте ми и сметка за плащане. те отпред били знаели. ама отпред десетина човека чакат за гишето на няква от банките, а то още не беше отворило. ще си платя на центъра. не й хареса. със звучното „уффффффф“ рови пак из компютъра (с един пръст. верно помагаше си с втори понякога). ще се направя на примерен гражданин и ще си ги платя. да видим. нали сме европейци вече уж.

снощи гледах апокалипто и още ме яд за загубеното време, ама не ми се работеше точно нея вечер, а и нямаше друго за гледане. ужасно кух и лишен от каквито и да е достойнства филм. общото внушение е по-изтъркано и от любовно романче от два кинта. такива добри филми да имаше накрая мел гибсън и толкова да е зле като режисьор. пфу. добре че скоро започват сериалите и като всяка уважаваща себе си баба се намествам пред екрана. призън брейкове, изгубени, герои и бля бля бля. само не и поредните холивудски бозици. откога не съм гледал наистина хубав игрален филм просто не е истина.

tiesto и разни други

разконспириран съм. много се изкефих на dj tiesto – in search of sunrise 5. днес целия ден съм зациклил на него, дори не съм усетил колко пъти са се извъртяли двете части. много кефещо. как не съм знаел на предната работа да си бях замъкнал едни слушалки и едно creative audigy за слушане на благинки. жалко, че не продават слушалките на aidgy2 pcmci бели на цвят, а са решили да са по-дискретни и черни. всъщност белите имат страхотно преимущество – крещят не ме безпокой. и наистина работят добре по въпроса. толкова добре, че съжалявам че не съм си грабнал един айпод отдавна. от друга страна пък точно шафъла ме кефи най-много като най-компактен, а той е относително нов модел. дори странно, но един гигабайт ме устройва чудесно за съхранение на по-слушани нещица.

прочетох първата книга. безкрайно доволен. три вечери вместо да стоя по час-два пред лаптопа си четох книга като пич. утре подхващам втората, която купих в понеделник. и петък май трябва да отскоча до „буквите“ да заредя още за четене. обмислям да си купя и лула от морска пяна. и без това не се бръсна по около седмица. ще ми отива на стила капитан далечно плаване. лошото е, че последните две вечери си лягам по-рано. ще взема да се разглезя, а следващите седмици няма да ми позволяват тоя лукс. мисля си. не съм пил шарк повече от година май. не ми се рови в търсенето на блога, но би трябвало да е около година. добро решение като му се събират на човек няколко нощи безсъние… явно не съм го окъсал все още тая година откъм прекомерна умора.

а така ми се снима. тия дни само дето няма никакво време, че и нищо интересно по пътя от нас – до офиса- и отново до нас. ако мога в неделя ще си открадна час-два за стрийт. а утре като съвестен гражданин ще се опитам да си платя два акта за превишена скорост, които ме чакат от няколко месеца. дали мога да си платя акта в кат? никога не са ми писали акт :D не пазя и наказателните постановления. може би по-умното решение е да отида до кат, защото ако отида в нап ще ми кажат че не знам номера на постановленията. баси примерния гражданин съм. да не повярва човек.

не ми се пише тия дни (мислех да почна с репликата „и той кво?“). все така яко бач, включително и до късно. но вече след като се прибера в къщи лаптопа остава в чантата неуточнен брой часове. правя си кафе и си чета книга преди това. и си слушам вокал. на път сме да се харесаме с още един dj. щом успя да се включи в айпода след буурен.

Dancing in the moonlight
Waiting for the sunrise