затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

малко релакс

не помня от кога не бях ходил на морска гара, но днес прекарах малко повече от час там и ми дойде супер релаксиращо. като никога нямаше и почти никакви хора там, което направи удоволствието от ходенето там още по-голямо. успях и да поснимам малко и може би вторник ще проявя лентата да видим дали има нещо за показване. почти се усеща как ще се изниже март месец и ще има повече време за снимане и почивка…

честита баба марта

румени, засмени и много здрави! на първи март преди четири години си купих фотоапарат. обаче това е първата година, в която посрещам първи март без нито един фотоапарат, след като през седмицата си продадох еос 20д-то. всъщност така или иначе следващите шест-осем седмици имам прекалено много работа и без това. какво се промени за тези години? слайд шоу отново няма да правя – от една страна не ми достига време, а от друга не виждам смисъл да правя. всъщност тази последната година повече се занимавах с купуване на оптика и тестове, отколкото със снимане. което не е добре и трябва да се промени.

почти пролетно

въпреки, че имам да издавам един проект, уикенда и двата дни се разходихме цялото семейство из морската градина. супер приятно си изкарахме, въпреки че народа там ми напомни за сетен път защо не обичам лятото във варна. предвид темповете на нарастване на града май това лято ще предпочитам да се разхождаме на алтернативни места. как мразя много хора наоколо направо не е истина…

вън!

съвсем до скоро четях с усмивка всякаква информация, свързана с прекалено големия поток от хора, които се изнасят към софия. винаги съм приемал за даденост, че в софия това просто не е нормално, макар да е било до някъде оправдано. все пак е столица, там е изнесен по-голямата част от бизнеса в българия, поне като представителства и централни офиси. обаче същите тези темпове, или поне подобни вече се забелязват и във варна. което е много плашещо. и адски дразнещо. варна също започна да се пренаселва! напълни се с хора, които си мятат боклуците по земята, изсипват си пепелниците на колите по кръстовищата, не чистят пред вратата си, нямат дори усещането, че на етажа (техния етаж!) е изгоряла крушката и трябва да се смени. а новата крушка е някакви смешни стотинки, смяната й – някакви смешни секунди. напълни се и с хора, които смятат, че е нормално да се слуша музика до късно и да се правят купони през вечер. разбира се това супер добре се забелязва по улиците. зима е. градът издиша от трафика, който не може да поеме. вече се случва човек да чака близо половин час по светофарите и да изминава пет-шест километра за почти час. а какво ще става лятото? да вземат да въведат отново жителството ли? вън от варна! тя си е красива точно както си беше – тиха и спокойна. освен през няколкото месеца лято, но как да е се преживяваше!

малко истинска зима

миналата година нямаше сняг във варна, но тази има, при това в изобилие. и при това в типичното време за варна – яко вятър и сняг. на втори като усетих накъде отива работата се изнесох от офиса час по рано, и точно като започваше най-голямата виелица паркирах пред кооперацията. реното се представи адски добре със зимните гуми. обаче днес е някакъв ад. и офиса почива. всеки си работи от тях, но нямаше нищо за вършене. засега и утре няма да ходим от сутринта, а само ако излезе нещо много важно. което е добре, защото като зяпах навън е пълно със смели хора, които си карат като пичове с летните гуми. направо руска рулетка наживо. караш си и стискаш палци тоя отсреща да знае какво прави и да не се превърне в шейна-разрушител.

повече от два дни нямах и интернет. което ми дойде относително добре – с книга в ръка до печката. но днес вече бях почнал да забелвам очите. дето се вика „бтк – интернет, който не зависи от времето“ (стига да не вали сняг).