Снимките, които на първо четене ме грабват (конвертирането може да е изключително досадно нещо), обаче четвъртъка мисля да не прекалявам със снимането, че после няма кой да конвертира вместо мен. Снимките са под всички права запазени.
Ето че отмина първия ден от уличното шествие на Международен фолклорен фестивал Варна 2009. Чаках това събитие две години, защото миналата година когато най-после събрах перфектното за моя вкус комбо за снимане на подобни събития – нямаше програмата и изпуснах снимането. А и винаги съм обичал да снимам това събитие. Всъщност това е едно от супер малкото подобни събития, където човек може да си отснима с кеф нещо шаренко и различно.
Снимки ще има скоро, защото бая снимах, а и четвъртък е второто улично шествие, което реално е и последното за тази година. Снимките дотук са над 400 (да, знам, голямата мемори карта си има и недостатъците), но вчера реших вместо да конвертирам по нощите да си легна и да се наспя (и без това малко ми се свиди да показвам напоследък, хехе). И се чувствам страхотно днес.
Равносметката за първия ден – бразилците бяха чудесни, то за тях не би трябвало да е изненада. Направиха чудесно шоу, бяха готини, бяха шарени, докато ги снимаха хората играха нон-стоп. Позираха с голямо удоволствие. Това, което ме изненада са американците. За първа година присъстват (поне от тези години, които го следя аз това събитие), бяха невероятно шарени – направо на границата на кича, направиха още по-голямо шоу, играха и дивяха дори в зони, където никой не снимаше. А всички останали бяха направо безлични. Включително нашите хора. А какви красиви народни танци имаме не е истина. Жалко е.
Другата равносметка – въпреки липсата на адекватна реклама и популяризиране на събитието от страна на общината и хората, които отговарят за това, имаше доста народ, включително такъв който очакваше събитието. Имаше и много хора, които снимаха. Никога не е имало толкова хора с фотоапарати. Което е страхотно.
Попаднах на снимки на двама наши фотографи, които са снимали Доломитите с помощта на Singh Ray филтри – itilien и snooper. И разбира се от няколко дни ме гложди да похарча парите на още един хубав L обектив, за още няколко филтъра. В момента ми изглежда лоша идея, предвид времето и ситуациите, които ми се случва да снимам пейзаж, но знае ли човек.
На първо време поне галериите, които ми харесаха от блога на Singh Ray са:
http://singhray.blogspot.com/2009/01/darwin-wiggett-capture-title-of-singh.html
http://singhray.blogspot.com/2009/03/photographing-albertas-winter-wonders.html
http://singhray.blogspot.com/2009/01/where-are-your-winter-landscapes-in.html
http://singhray.blogspot.com/2008/08/singh-ray-nd-grads-capture-light-on.html
http://singhray.blogspot.com/2009/03/moroccos-golden-light-is-perfect-match.html
Ау какви неща си организират хората. Идеално човек да отиде да наснима всичко, да се върне да напише няколко пътеписа, да направи няколко изложби, да издаде някоя друга книга и .. после каквото му дойде.
Тези събития, които най-много ми харесаха и ще трябва да измисля кой да ми финансира ходенетата, са следните:
http://www.photosafaris.com/photography-trips-2010/antarctica-photo-tour/
http://www.photosafaris.com/photography-trips-2010/india-photo-tour/
http://www.photosafaris.com/photography-trips-2010/bolivia-chile-photo-tour/
http://www.photosafaris.com/photography-trips-2010/patagonia-photo-tour/
http://www.photosafaris.com/photography-trips-2010/ethiopia-photo-tour/
http://www.photosafaris.com/photography-trips-2010/greece-photo-tour/
http://www.photosafaris.com/photography-trips-2010/turkey-photo-tour/
Тези в Гърция и Турция са най-лесни за реализиране, но и най-назад в списъка, който си харесах.
Ако някой ви каже, че това са бленди от мое снимане, при това в един и същи ден – не му вярвайте. Това е долна лъжа! Аз снимам само на отворени диафрагми. Идея си нямам как се е отзовало на компютъра ми, но пък изглежда… шаренко. :D
Тия дни пощраках малко авто-интериор и детайли. Верно екстериора можеше да е по-секси няколко километра в страни посока морска гара, но нямаше начин за това. Така че каквото таковата. Детайлите от интериора ме кефят също толкова много, колкото и да снимам странни колици по улиците.
Снима ми се в Чайка, обаче те май не останаха такива в нормално състояние, за в движение да не говорим :\
