Така де, почти три лева на вятъра и децата без банички. Не помага и писане на мейла на Белла България. Раздела в сайта им “Социална отговорност”, явно са го направили за да мине ISO сертификацията и нищо повече. Майната му на клиента, все някой ще се спъне в нашите продукти със шарени опаковки. Като гледам търговските марки, май само Сачи пазаруваме от време на време, поне досега.

Правилната дистрибуция и предлагане на продуктите нали в крайна сметка са грижа на производителя? Всеки, който държи на качеството си – внимава кой и как дистрибутира, съхранява и предлага продуктите ти; не изпраща в коша мейли от клиентите си (или ако го прави, не слага гръмките социални отговорности най-горе).

Криза ли?
Още може!!

– edit –
От Белла България се свързаха с мен още вчера.
Изненадан съм приятно. Чакаме развитие.

– edit2 –
Три дни по-късно, всичко е наред с казуса.
Белла България правят много приятно впечатление с реакцията си.
Днес се срещнах с човек от екипа им и продукта ми беше подменен (и разбира се беше мигновено излапан, след връщането от Балчик).

Дано повече компании се отнасят по този начин с разбиране към клиентите си!

Така де, как се яде бисквитка Орео (нищо че пълнежа не е подходящ изобщо за целта и респективно за рекламата) – разлепяш, облизваш и потапяш другата бисквитка.

Защото бисквитката, която потапят в нещото, което трябва да е мляко, е нито разделена, нито облизана.

Иначе бисквитките не са лоши.

Всичко някак странно се завъртя около гаранционния му срок, сякаш е нормално да отпишеш или се надяваш един автомобил да е здрав в до около гаранционния си срок. А всъщност най-ироничното е че процента на дефектиралите нови автомобили преди изтичане на първата година от гаранцията си, не е никак нисък. Включително за автомобили над икономичния клас.

Друг момент, който много ме кефи е тоталното наблъскане на пластмаси в новите коли. Колко шик стои на BMW 330xd полираната поемаща отпечатъци пластмаса, на фона на изпипаното табло и кремавия кожен салон! А в автомобилите от икономичния клас картинката е още по-свежа.

Кефят ме и новите малки турбинирани дизели – икономични, мощни и пъргави, независимо от малкия литраж. Изключителния кеф на поддръжката им като станат на няколко години дай боже да се падне на друг след вас.

Всъщност да имаш чисто нов автомобил сигурно е много гот, въпреки че до сега не успявам да прежаля загубата на неговата стойност на половина за 2-3г. Преди няколко месеца направих последен опит с тест драйв на едно дълго комби с 5г. гаранция и висок пакет оборудване в ценовия клас до 35 хиляди лева чисто ново. Не че е лошо, но виж предното изречение, а и сякаш очаквах повече.

Като се замисля всяка следваща кола, която съм имал е била с една-две идеи по-бърза, с една-две идеи по-нова, по-комфортна, но пък и с една-две идеи по-трошлива. И май не е чудно, че един понеделник преди три седмици се събудих с идеята да продадем сценика и да си вземем нещо по-старо, но произвеждано с идеята да е здраво, комфортно и да не искаш да го сменяш след няколко години за поредната супер дупер малолитражна турбинирана пласнмасарка.

И ето ни от 02.август мега изкефени собственици на маслено зелено w210 с вентилиран 2.3 литров бензинов двигател. То просто няма такъв кеф!

Тази година, както по-миналата отново пропуснах фолк фестивала. Първия ден, защото детенце болно, а вторият нещо изобщо не ми се ходеше. Липсваше нещо в еуфорията, която обикновено се случва покрай това събитие.

Другото, което пропуснах, беше гиг-а на Armin Van Buuren на Cacao Beach. Като се сетя с какъв ентусиазъм рязбрах за събитието, и как пристигна билета ми от Евентим. От една страна имах точно тогава издаване на един уеб проект. И от друга, признавам си, нещо не ми се ходеше. Бих карал няколко часа за Езерото, но нещо не ми се ходеше на Слънчев Бряг. Поне подарих билета на някой, който му се ходи.

Май твърде лесно набира човек инерция?

Тази година пропуснахме снимането на Фолк фестивала, т.е. едно от двете улични дефилета през годината. Ще се опитам да се включа в следващото при закриването, но не се знае съвсем, че едното детенце болно. А и утре се очертава дълъг мецански ден. :D

Обикновено се виждаме малко преди това, след това снимаме и притичваме между участниците (носенето на прес карта е добра идея), и накрая пием кафе с нещо студено и обсъждаме кадрите.

Срещата е Неделя 01.08.2010 година, 17.15 часа пред часовника, веднага като излезеш от двата подлеза. Ако случайно ни изтървеш и знаеш мобилния ми номер – звънни ми, и ще ти кажа къде се намираме текущо.

вече продадено.

Преди ден-два ми пратиха тази снимка по ФБ. Действито се развива в Сопозоп (ако не се лъжа). Аз лично като морско чадо никога не бях виждал подобна простотия, но какво ли не измислят вече селинджърите в стремежа си да са оригинални.

Приемам идеи какво още може да се измисли за да събира погледите. Хаха ха ха

Но от днес всячески избягвам купуването на книги от България. Първо защото не се сещам за адекватно място от където мога да си купя адекватни заглавия, без да се чувствам неловко че оглеждам и без това ограниченото количество книги, които са изложени. До някъде Public се опита да е различен от останалите места, където можеш да си купиш хубави книги, включително такива за дизайн, за фотография, или с фотография. При последното си ходене в Хамбург ме глобиха на летището за over baggage, за което беше виновен канона с бурканите, но и двете части от антологията на Michael Kenna, както и On This Earth на Nick Brandt.

Много харесвам хартиените луксозни издания, това е и причината поради, която купувам всичко на Schiller, защото просто знае как да продава, освен че е прекрасен музикант. Преди малко напоръчах книги на тема дизайн от Amazon. Не знам защо досега не съм поръчвал, от години купувам от AppleStore легално, както и друг софтуер с кредитните си карти. Разбира се много предпочитам да мога да си пипна лично книгата, да я разлистя малко, да усетя лекия мирис на мастило, за да преценя дали това е моята книга. За съжаление това не е съвсем възможно с Amazon, но го предпочитам пред купуването на ултра скъпи книги от места, които не заслужават изобщо да ги продават.

И да се опитам да го формулирам по-добре от Йовко, едва ли ще успея. Но минавам към изцяло амазонско поръчване на нещата, които ме интересуват. Бих казал, че като се научат нашите търговци ще почна и от тук да купувам, защото нямам нищо против търговската печалба. Например книгите на Kenna ми струваха амазонската цена, но в Euro. Но съм сигурен, че няма да се научат. Това обаче не е мой проблем.

Нямам търпение да пристигнат книжките, че съм си харесал още няколко.

От Apple за пореден път доказаха, че ги бива, и че всичко постоянно се променя. Много съм изкефен, ама много (все още с противоречиви чувства за дизайна на новият iPhone обаче. Част от кефа ми е заобления му дизайн и кефа как приляга в ръката, и не съм съвсем сигурен за четвъртата му версия).

С невероятно удоволствии откривам също така, че internet tethering отново се появи в менютата на телефона (поразрових и се оказа, че дори на 3.1.3 го е имало, че май и преди това), което слага край на сагата с Mtel, с молби, преписки и други такива, за да получа цифрово подписани настройки и да си ползвам пълноценно 3G договора.

Отново “Ура” за Ябълките!