по силата на някакво си спрозамуние между интернен доставчика ми и централна кооперативна банка получих „награда“ едина дебитна карта. която от януари месец се мъчи да стане моя. днес ми я връчиха. имаше интересни клаузи от сорта – пазарувате на кредит до 3000 лева само с лична карта! (вътре пише съвсем друго разбира се, ако прочетеш внимателно се оказва, че не е точно така). както и да е, реших да анулирам картата по телефона, обадих се, женски глас, обясних ситуацията (че не искам да съм им клиент), анулираха ми картата и сметката (за която не са ме питали), и …. ми тряснаха телефона. после що нямали клиенти. жалка история. чак се развеселих.

dennis o`hara е [i]в и р т у о з![/i]

http://www.northernpics.com/webgallery
следя фотографиите му от 1999-та година и просто е невероятен!

днес заделих два часа в опити да намеря заседналия миналата година хондураски кораб до бреговете на галата. трябваше да е някъде след черноморец, но така и не го намерих. иначе беше доста красиво. имаше страхотни облаци и се канеше да вали (само дето се размина). целия терен около паша дере е пълен с пътечки и пътчета, които направо си искат високо проходим автомобил. и с реното става, но трябва да се кара внимателно, а удоволствието от родеото и по-малко. засякох румен свободников он-лайн. скоро не бях га засичал, нали в момента пази родината от посегателства за да спим спокойно. нищо че скоро се уволнява. затъжил съм се за него, отдавна не сме ходили да пием кафе, нито да обядваме в онази гостилница до телекомс. а, да, и се уговорихме да правим родео на паша дере. някой да ми заеме един хамър х2? Че все пак румбата е с джип 4х4 и е малко неравностойно с ниското рено :)

сега се отдавам на саруде – ръш (2003), и после ще изгледам някой друг дивх. мисля скоро да възобновя мисията по намиране на кораба в някой облачен ден, както и да направя малко снимки.

случайно разбрах къде тренира отбора ни по сърф за първенството. в случаен разговор. оказа се до едно сеце на 10-тина километра от варна. ходих да поснимам, но за съжаление нямаше грам вятър. и сърфовете бяха над колите. повъртях се малко и си тръгнах. доколкото разбрах те ходят там почти всеки ден. може тези дни като прохождащ папарак да се промъкна отново… в търсене на кадъра!

… винаги се стремим да догоним неговия бяг. с него измерваме повечето неща в живота си и никога не успяваме да го използваме рационално. спрете земята, искам да сляза!

уроците по фотография продължават, както и търсене на негово величество кадъра! (както казва краси). днес поизлязохме с друг приятел – ники, за да поснимаме малко на нощна светлина, както и да попия барем нещо от хората, които знаят за какво иде реч. и да се оплача изтормозих се да снимам в изцяло ръчен режим…