„..Толкова мечти съм разпиляла.
Пътища и дни, от мен избягали.
Толкова слънца и бели птици
срещнах аз…“
от Слави Трифонов
песента се казва Толкова
прави ми се снимка по тази песен.
не ми харесва целия й текст. но има части от нея, които са убийствени.
само да ми посвърши още 3 дни многото работа.
имам някои планове за снимане, за подготовка на изложбата…
прекрасенн прекрасен модел, има невероятни фотографии в това миксирано портфолио – кати рудлова през погледа на ….
задължително трябва да се види.
уредихме изложбата.
подробности … скоро.
умирам за малко сън…
днес попаднах на тази маниящина!
направо немога да си представя какво е усещането човек, който обожава кафе да му сервират нещо такова… също нещо интересно – заведението, което предлага такова кафе предния месец си е пуснало уеблог. и то wordpress.
[…deleted]
утре ме чака доста работа и няма да е зле да поспя малко. както и да взема да се избръсна, че приличам на капитан далечно плаване (да не кажа робинзон крузо или по-лоши варианти), но по това време на годината така брадясвам. най-много утре да ме арестуват в банката понеже приличам на талибан.
днес ходихме със симон да поснимаме с новите тъмни филтри, но нещо взе да не ме грабва тоя филтър. искам да е топличко и да снимам шарени неща. не искам повече сиво! нито зима. на връщане към офиса изтрих всички снимки от днес. които бяха с доста труд (и почти без желание) на по 30-40 експонация от статив и на големия вятър на морка гара. не съжалявам. затова пък отделих близо час за разглеждане на топ рейтинга на photo.net и има наистина брутални неща. не всичко ми хареса, но и имаше много наистина велики работи.
май е време за малко сън.
мразя това време от годината… финансови приключвания, безсъние и други такива бози. мразя и зимата. икам да си поотхвърля вече работата и да стане топличко. имам нужда и от почивка малко да отида на планина за няколко дни да си почина и поснимам спокойно. това е и една от причините да не си върна стария архив от уеблога, който дефакто си пазя. все пак говорим за една пълна година архиви. а именно, че по това време на годината ми идва в повече работата. и сигурно някой като го чете това и му прилошава повече от мен. пък и това е добре, че мога да се оплача на чисто.
нищо интересно тия дни. да видим. намерихме (май) галерия за изложба. но още обмисляме какво да правим, пък и тия дни не ми беше до изложба. дори не съм си работил по снимките. а пламен ги приготви неговите още предната седмица…. слушам си rober miles – everyday life. страхотна песен. и зяпам из нета. толкова съм привикнал към него, че като остана без интернет и направо не мога да си намеря място.
днес завърших работата по потъмняващия филтър. или как да си спретнем 30-40 бленди корекция без да даваме 300-400 лева за неутрални филтри. решение: купува се хаузинг (някой скай или друг евтин филтър на вярната резба, намира се на 10-тина лева), чупим стъкълцето от хаузинга, намираме си стъкло (ако не се лъжа 7 или 8 номер) от маска за заварчик (60 стотинки), нарязват ни го с правилния диаметър (или по-голям, да кажем вместо 58 на 60 мм, това излиза към левче) и лепим с лепило (55 стотинки). или крайна цена 11.15 лева. после си поиграваме с белия баланс или снимаме в черно-бяло. и ето ти решението. българина е дивак от класа. работите през такъв филтър напомнят михаел кена или дейвид фокос. 30 сек- експонация през слънчев ден.
