затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

пешеходци

преди да стане добре движението в българия трябва всички да дадем своя принос. не само шофьорите. смешно или не, направо ми се вижда невъзможно да стигнем дори положението на румънците близките години. то верно, че между шофьорите има големи селяндури, ама и пешеходците никак не лъжат….

днес сутринта един притича на светофара на червено, тоя пред мен наби спирачките, и аз набих… ама не ми достигнаха 20тина сантиметра и се пръсна стъклото на фара и мигача. сега реното е ранено и превързано. и отгоре на всичко хората се решили, че като ти се счупи подобно нещо на колата е по-добре да смениш всичко. хоп на релсичките новия фар и готово. може би беше кофти идеята да сменя само стъклата на фара и мигача…. преди малко се връщам от сервиза. рекапитулация: 2 пъти и нещо по-евтино от варианта сменяш и фара и мигача целите, 2 часа кибик и мигача е в къщи да дозалепне. утре ще го монтирам. горкото рено. сега е превързано.

затова пък ще се отдам на филми тази вечер – изгубени, сезон 2, епизоди от 6 до 9. после ще трябва да чакам до 12ти януари за следващата серия ама е голяма краста тоя сериал, въпреки че не е кой знае какво като гледаш 20тина серии. все пак дава кефа ако не го гледаш всяка вечер.

имам и да пиша един много специален мейл…

storage

като си взех двд записвачка преди време и започнах да прехвърлям архивите от дискове на двд-та си бях казал, че това е решението! още повече цените поевтиняха на носителите…. обаче вече тотално съм се заринал от двд дискове :( точно 12 двд-та с фотография. дублирани поне по един път на различни записвачки. това заедно с изложбите прави към 35 диска. без да броим филмите и музиката. почвам да се замислям за двуслойни. ама те пък се пишат хиляда часа всеки. а и не ми се минава пак през оня ад на пресортиране и презаписване на важните неща от едно място на друго.

днес снимах много яко нещо. един пич правеше задни салта от един изоставен от дискотеките на плажа камион. т.е. кабина от камион. фотки – 1, 2 и 3.

малко филми

поне по коледа човек може да си позволи лукса да става по-късно и да гледа повече филми (ако не друго?). вчера изгледах stealth и flightplan. и двете не бяха кой знае колко добри. ама убиват времето. първият беше с доста прилични ефекти при въздушните битки, не че последните бяха особено много. за днес съм си избрал the skeleton key, edison и blade:trinity

взех си и една малка usb лампичка за лаптопа, че някой път оставам по до късно. я да довърша нещо по работа. я да послушам малко музика или да догледам някой филм. лампичката е много яка и й се каня отдавна. сега си слушам soundtrack-а на k-pax и се настройвам филмово! … че ме чакат после няколко дни с адски много работа преди да се отдадем на посрещане на новата година.

всички са луднали на тема фотография. в компютърния магазин пред мен някакво момиче си купуваше едно от ония малките канончета а-нещо-си. и си дочуваше много як диалог между момичето и консултанта. така и неможа да й обясни повечето неща за какво са. не че е длъжен да я научи да снима, ама изречения от сорта на „тези човечета точно за какво са още и аз не съм чел“ са малко смешни за хора, които продават фотощраци. и друго се чудих. защо не подаряват по една книга на нешънъл джиографик, примерно „как се правят хубавите снимки“ с нов апарат? коледа е. с остъпките на дистрибуторите не е проблем да се добави една книжка за 15 лева. колкото клиента да остане изкефен от жеста….

час по-късно в барчето на делфинариума младо семейство мъдруваше над идеята как да снима бързо-движещ се делфин през стъкло, в което се отразява всичко от заведението на супер оскъдна светлина…. (без коментар). иначе панасоничето фз30 не беше никак зле. за компактна семейна камера е повече от върха. че и за по-сериозно снимане.

още коледа

преядох със шоколад…. отново щанда на lindth беше най-посещаваното място в пикадили. беше заграден тотално от жадни за шоко хора. дори беше почти разграбен. затова пък след цялото вчерашно хапване днес над хладилника все още чакат 2 броя шоколади от по над 400 грама.

продължавам все така да си търся моя си домейн. не че г.култ.бг не ме кефи – напротив, много ме кефи още повече че го ползвам от сигурно 2000 или 2001 година. и все пак ми се иска да намеря моят си домейн. кратък и говорещ достатъчно дори с една дума за мен, или това което правя. не бързам обаче. като го намеря ще е ясно кой е. иначе – благодарско на владо, благодарско на фондация култбг за това местенце, на което има толкова много мои неща, включително думи, усещания, цветове.. благодарско и на хората, които хвърлят понякога по едно око. това зарежда – споделянето, диалога.

тази сутрин събуждането също беше коледно… по някое време рано сутринта вик „иееееееее, дадо коледа е миналлллллл!“, след което трополящи крака, падащи предмети и шумолене на опаковъчна хартия за подаръци. след миг отново трополящи боси крачета нахлуващи с гръм в нашата стая и сина ми победоносно носещ част от подаръците, които е успял да вземе в ръце… не лош завършек на вчерашното чакане на дядо коледа. и сигурно поне 1500 пъти „кога ще дойде?“. накрая беше толкова капнал вечерта че заспа на момента… и дядо коледа успя (така де успях) да се прокрадне и да остави торбите под елхата!

като се сетя, че в градината бях изхващал дядо коледа.. и тоя номер не ми минаваше на мен.

armin van buuren

цял ден се лекувам с armin van buuren. леко.. внимателно с who is watching (feat. nadia ali), the quest – c sharp, sander kleinenberg – sacred (sunrise mix). после албума a state of trance 2005 и shivers 2005…. вече усещам вкуса в устата си. целия бълвоч, който поех на вчерашното коледно парти вече е минало. така и не стигнахме до 90-те години. ако изключим двете песни – едната на елена папаризу, другата на азис. последните дори звучаха прекрасно на фона на останалото – бест ъф 70-85 година. направо щях да почина. по едно време ми идваше да засиля нещо много тежко и много отдалече по ди-джея. по-отдалече за да изпита тръпката на приближаващия се предмет… оф.

коледните партита, фирмените, са голяма глупост и фалш. повечето пъти. не помня да съм присъствал на подобно и да съм останал изкефен. освен пътите, в които съм си тръгвал достатъчно рано. вчерашното дори не беше на нашата фирма (не правим такива) и ходих чак до балчик по снеговете. пътуването обаче беше кеф и тръпка. връщането също не беше лошо. като изключим това, че все още адски ми се спи и че немога да изкарам 2та кадъра от снощи от лентовия еос. като станем на по 45 и ние ли ще сме същата картинка на подобни коледни събирания?..

(още…)

data retention ?!

не на поредното, може би най-голямо безумие !

вчера евросъюза е приел директива „големият брат“. която съвсем накратко узаконява вмешателството в личния живот на хората – данни, които позволяват да се проследи и идентифицира източника на комуникация, да се проследи и идентифицира дестинацият на комуникация, дата, час и продължителност, тип комуникация, данни, които позволяват да се идентифицира устройтвото на комуникация, данните за местонахождението на мобилните устройства..

допълнителна информация (английски)

http://lwn.net/Articles/164111/
http://wiki.ffii.org/DataRetPr051214En
http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4527840.stm

линкове на български

http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2005-12-15
http://yovko.net/?p=645