затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

nicos

преди около 4 години като за първи път слушах компилациите buddah bar и geisha lounge два инструментала ми направиха огромно впечатление. и на двата изпълнител беше nicos. от тогава все чакам да ме намери цял негов албум. че дори и доста го потърсих и нищо. имаше единия албум в мулето преди месеци се появи, но за близо месец теглене едвам дойде едната песен. преди дни на един приятел сестра му се върна от атина и трябваше да донесе двата албума… обаче домъкна нещо друго. пак на някъв никос, ама кацанакис. и въпреки че е оригинален диск с доста приятни неща на цигулка няма нищо общо с тоя никос, който харесвам.

страшно се учудвам, че почни не е позната музиката му из родното нет пространство. дори шефа ми дето е страхотен аудиофил и е пълен с музика. не е чувал за никос. таааа. вече ме намериха двата албума – космос и медитеранео. което тотално наизмести буурен последните дни. много много красива музика. направо велика.

просто е божествено… в secret love дето е близо 4 минути има събрани толкова емоции, че направо можеш да изпушиш. имаш чувството не че чуваш просто как звучи цигулка в майсторските ръце на някой изпълнител. ами все едно говори човек. човек адски препълнен с емоции, които излизат неконтролируемо извън него.

и двата диска са „must have“.

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
март 31st, 2006
| публикувано в Музика 8 коментара

apacer cd211;photo

първи тест вчера на новия преносим сторидж – забавен. след като поработих здраво в съботата в студения офис реших следобяда да си дам час-два в морската градина. ако не в снимане, то поне в разхождане че ми идва в повече работата и липсата на време за разходка/снимане. вземам стеното с мен и си правя сметка как ще си поснимам спокойно и ще изтествам как работи това чудо в полеви условия. снимам, разхождам се, снимам. сядам да пия едно кафе в парка до детския кът и водните колела. вадя апейсъра, включвам към него картата и … battery low. направо паднах. от много игра предния ден не останал никакъв ток. че и нямаше как да разтоваря картата и останалото време го прекарах с апарата в чантата.

втори тест, днес… успешен. с жорката и звезди си направихме среща надвечер в аспарухово и слязохме под аспаруховския мост ама от страната на центъра. оставихме колата и се разходихме яко. промъкнахме се до старото жп депо. и през цялото време ми беше адски странно как никой не дойде да ни пита с тия чанти и раници кви сме и какво търсим там? направо почва да ме хваща страх да пътувам с влак. щом всеки може да отиде където домуват влаковете или до релсите… иначе местенцето си го бива много. мен доста ми хареса и ми се иска пак да отида. особено в края на деня когато цветовете стават топли, светлината мека. и разбира се позволяваща маниаците да снимат на максимално отворената диафрагма на обективите си. как ще снимам лятото през деня, след като най-обичам да снимам с таку на 1.4, а с никора на 2.5… незнам. че и неутрален филтър не става да слагаш, че нищо не се вижда през визьора… така де ще снимаме късния следобяд само дефокусираните нещица. през другото време стрийт на каквато диафрагма падне, или на затворени помещетия каквото си изкомпозираме.

(още…)

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
март 26th, 2006
| публикувано в Неподредено 2 коментара

fsc

оо днес направо обичам fujitsu-siemens computers… въпреки, че лаптопа ми продължава да издава странни звуци. продължава понакога да увисва заради новата памет, която сложиха. не толкова често че да може веднага да се диагностицира без това да ми коства 2 седмици без компютър. независимо, че батерията сдаде багажа на около десетия месец работа. или затова, че след година работа и диска сдаде багажа…

поне му намерих приложение на диска (който вчера се завърна от гаранционна подмяна). вече си има нов дом. и като гледам не са имали 30гб диск да го подменят и се е върнал като 40гб. такааа. преносим сторидж за фотки и бекъп на разни истории от работа. сега остава да се тества на някое пътуване колко фотки ще поеме без да почине батерията. сещам се как пролетта бяхме за 10 дни на априлци и що зор видях с пространството. тъкмо си бях взел канона… направо нещо съвсем различно в ръцете ти след компактния апарат. обективи, сменях като луд. и толкова красиви неща около теб за снимане. стигнах до 3 пъти на ден да разтоварвам картата.

продължавам да работя до късно (вчера легнах около 5 и станах в 7… жестоко ме кефи така), но хубавото е, че му се вижда вече края. най-много много ми тежи това, че не ми остава време за снимане. и ми липсва много много стоенето до морето или кратка разхотка около варна. тия дни ровичкам из ибей от любопитство за обективи. и лятото си чакам един супер так 135/2.5 (иване, благодаря за офертата, оценявам я). ох, принуден съм да си ровичкам и в архива от предната седмица, когато успях да си открадна няколко фотки. ето типичен пример за рисунъка на никора. преден план супер остричко при това на диафрагма 2.5, а задният план един мазееннн мазееенннннн. а снимката няма грам обработка. и нито грам заостряне (така де, unsharp mask).

направо нямам търпение да дойде май месец…

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
март 24th, 2006
| публикувано в Ежедневие 6 коментара

bokeh

слушам armin van buuren – asot 240, и в почивката от работата си мислех за бокето. за тази подправка, към която в даден момент някои от снимащите се пристрастяват. не винаги. понякога. все още двумерната фотография е властваща около нас. обаче това не ни пречи да се стремим към красивото. към уникалното. към онова, което те кара да трепваш и да усещаш една фотография по съвсем различен начин. със сетивата си…

не ми се превежда какво е боке. но изровичках няколко линка, които според мен описват най-добре какво е това боке. и дават дори примери. дали са достатъчни човек да се запали? май дааа.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bokeh
http://www.vanwalree.com/optics/bokeh.html
http://www.luminous-landscape.com
http://www.kenrockwell.com/tech/bokeh.htm

много се изкефих че на википедия са използвали снимка на carlos luis, който не само е канонец (не искам да флеймя ама тоя обектив 85/1.2L просто е безаналагов при конкурентите), но и е един страхотен фотограф. цялата му галерия с 85/1.2L е страхотна. пича снима според таговете с eos 1ds mk2 и eos 5d. имаше и галерия с 35/1.4L. едно също прекрасно стъкло. тааааа. и неговата галерия на фликър е достатъчно обяснителна какво е това боке и каква красота придава на фотките, избягвайки от двумерността, която ни залива.

между другото забелязах и друго странно нещо. хващате някой познат, който не е вманиячен във фотографията и му показвате адската снимка като рисунък в дефокуса и гледате изражението му. ами той най-често (да не кажа винаги) въобще не реагира на това. не му прави грам впечатление плиткия доф, отделянето на обекта от фона, или пък рисунъка в дефокуса… ако му обясните с няколко думи защо е такъв похвата, защо понякога фокуса само в очите, плиткия доф, или рисунъка в дефокуса, отделянето на обекта. цялото това манипулиране на зрителския поглед с цел да го грабнем… тогава почва да му прави впечатление чак.

а иначе бокето е много много важна подправка…

weekend

така не обичам да работя събота и неделя. повече не обичам само да работя и събота и неделя, включително нощите. макар че следващите две седмици няма да успея да го избегна. то и тая трябваше да е така, ама умората от предните дни ми идва в повече и мисля тази вечер също да легна и да се наспя като пич. само да свърши asot.2005.cd2. и към царството на сънищата… някой не знае ли рецепта за сънуване?

днес успях да си дам 30 минути на плажа в аспарухово. едно доста приятно местенце. въпреки, че така и не успях да харесам там повече от 2 единствени кадъра за толкова години. пак ми харесва да ходя… което ме навежда на мисълта, че едни дървета до варненския канал ме чакат вече повече от месец да ги снимам…

(още…)

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
март 18th, 2006
| публикувано в Неподредено 5 коментара

никкор 10,5см

от преди няколко часа вече нямам сигменско варио а съм надявам се горд притежател на nikkor 105/2.5 ai. направо се опитах днес да се сетя колко механични обектива ми минаха през ръцете… е доста са. и си оставих само два – асахи такумар 50/1.4 и тоя никон 105/2.5. останалото е мега оплютия китов обектив на канон. който някой прекрасен ден ще сменя с канон 17-40/4 надявам се. така ми се искаше утре да мога да прекарам няколко часа в тестване и снимане с това обективче, мнения за него ще постна по-долу. само дето нямам времето. още поне 2 седмици съм така.

та откъде се почна всичко, от тхор от фото-форума. който ме запали и по такумара. и ето какво мисли човека за тоя никор (той самият има три броя):

две фотки правени с Nikkor 105mm f2.5 който можеш да намериш между 100US$ и 150US$ спокойно и като качествена оптика не се различава по нищо от този който продават сега AF-D Nikkor 105mm f2.0 DC ,освен че е с по малка светлосила и не е аутофокус .. фотките са правени около 20:00:00 часа вечер/надвечер , на диафрагма f2.5 ,на скорост 1/125 ,ISO 400 е малко съм избягал фокуса ( тоест може още да се желае на фотката на момичето ,но затова пък съм го шарпнал повечко ,няма други съществени промени освен малко левълс и контраст )

този обектив е най използувания въобще като обектив и дължина от про портретните фотографи използуващи Nikon ,на всички времена и въпреки ,че има и по добри от него обективи като Nikkor 85mm f1.4 и Nikkor 105mm f1.8 ,този си остава обектив легенда и много от профи Nikon фотографите го използуват и сега …а пък цена/качество е най голямата далавера от всички Nikon-ски обективи ,лично аз го намирам за по добър от Canon-ския 100mm Macro и Nikon-ския 105mm Macro за портретки ,остър е колкото тях ,но затова пък има мноо по приятен Bokeh напраоо като масло ,мазен мазен …;о))слага всички Zeiss JENA и Takumari на тази дължина в малкото си джобче ..;о)) утре в други ден ще ти щракна една две фотки с по старата му версия ,който е лееекичко по мек ( което не се забелязва и точно затова го предпочитат най вече за портретни фотки и чернобяла фотография – казват ,че колкото е по мек обектива има толкова по приятен Bokeh )…;о))

тея които са се набутали с Nikon DSLR ( от ефтинките де ) ,не могат да си представят само ,какви еФтинки и колко по качествени обектиФчета от Nikon-ските и Sigma зоомчета ,могат да си ползват ,ако бяха си взели Canon DSLR ,определено повечето от тях докато са живи не биха могли да си позволят толкова качествен портретен обектив като този Nikkor 105mm f2.5 AI–s ( просто защото ще ги спира факта ,че ефтинките Nikon DSLR не мерят с механични обективи ),който меко казано е на нивото на най скъпите твърди обективи изобщо произвеждани за SLR камери и аутофокусния му еквивален струва 10-на пъти по скъпо ,да не говорим ,че е направен като танк в пъти по добре от който и да е съвременен аутофокусен про обектив ….;о)) а това не е мое и само мое мнение ,който и да попиташ ,който е щракал с механични Nikon-ски обективи може да го потвърди ..;о))

докато този много лесно и бързо се фокусира и DOF-а му при макс отворена диафрагма е точно идеален за портретки нито е голям нито е малък изолира идеално лицето от околната среда ,в същото време е супер остър колкото AF Micro-Nikkor 105mm f2.8 ,а пък като го затвориш на диафрагма f4.0 неам думи напраоо ,по някои сайтове ,го дават като най острото Nikkor-ско късо/средно теле ,абе разрови се и прочети малко за този обектив …и ще се убедиш сам ,най вече като го лепнеш на фотощрака си …;о))

има и още по отношение на разликата в няколкото версии на този обектив. но с две думи са абсолютно идентични. като боке, рязкост и дори почти по конструкция… е как да не си го търсиш тоя обектив? след като запалих йовко преди това по него. йовко отдавна си грабна една бройка. аз по-скоро чаках моята сама да ме намери. и ето – намери ме. стои в чантата и си чака реда да се раздвижи.

или както каза човека, който ми го продаде „много ми е интересно какви снимки ще извадиш от този никор“. благодаря адаш. и двата ми любими обектива са купувани от теб. а да, и тоя такумар дето е в мен на тестинг (35/3.5) като нищо може да го отнеса и него. макар обещах да не се заривам с обективи, които не ползвам. ще си помисля за широчкия таку ко правим…

,
Warning: Use of undefined constant display - assumed 'display' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/ambientd/public_html/weblog/wp-content/themes/ambient-responsive/index.php on line 38
март 15th, 2006
| публикувано в Фотография 10 коментара