излязла е нова версия на прочутото глухарче, което служи за потвърждаване на фокуса при ползване на механични обективи с преходник на канон еос системата. новите неща в глухарчето – по тънък вариант, който може да се закрепва за тънки оксидирани преходници, вместо грубите правени на струг широки такива; позлатени клейми; възможност за задаване на дължина на обектива и бленда при кодирането им с цел да се разпознава после по екзифа коя фотка с кое стъкло е снимана. интересно. нека мине една доставка да видим как ще се държат. макар че на тоя етап нещо не ми се ще потвърждаване на фокуса. налучкването му си имаше хубавите моменти…

днес thor ми писал мейл със следния линк. при средна цена между 60 и 100 долара на ибей преди около година, прочутия хелиос 40-2 вече е на път да надскочи 400 долара. преди месец някъде тъкмо беше надскочил границата от 300. но тоя е 1 ден преди края на търга и вече клони към 400. вероятността да се спре на около 450 при това без доставката е напълно възможна. народа полуде…

http://www.cigharvey.com
http://www.paulin-photo.de
http://www.glinska.com
tommyoshima : leica noctilux
http://art.transindex.ro

започва да си влиза в нормалния ритъм, в който трябва да си е. като мине средата на април. започвам да се замислям да си върна и стария навик преди работа да заделям по около половин час за разходка в морската градина, до морето или из малките улички около центъра. някой път излиат интересни кадри. а и да не излезе нищо разходката идва повече от доволно.

близо два дни се борих да си възстановя работния режим на новия лаптоп, след като реших да се изхитря и просто да сменя диска от старото фск серия д-нещо си, на новия серия м-нещо си. мисля че нещо не му допадна разликата във видео картите, режимите и 19:9 екрана. иии разбира се и двете фуджицута починаха. следваше няколко пъти преинстал (пусти уиндоус, ама не бях преинсталирал точно 2 години и половина). разбира се първоначално не можахме да намерим оригиналните дискове от фск-тата. и като се инсталира и тръгна всичко серийните номера не ставаха за активация, понеже техния уиндоус е за фск. ии аре пак ровене из кутиите. появи се единия диск с оригиналния уиндоус и единия с драйверите (слава богу и за двата модела). и айде пак преинстал за последен път… вече всичко е наред. днес последно си активирах служебния софтуер. новото фск определено кефи повече. по-тънко е, по-тихо. горе долу еднакво бързо с предното, но по-рядко си пуска перките за да се охлажда. чакам следващата серия на изгубени за да тестваме как се гледа на телевизора му. но не е никак зле. вече дори посвикнах с удължения работен плот (там чудесно се събира мирандата).

(още…)

пристигнаха! (за сетен път – благодарско, иване). от днес съм горд собственик на 50/1.4 смц такумар и 135/2.5 версия 2 смц такумар.

мания са и двете стъкла. айде петдесятката съм я виждал и държал. нея я приемам за нещо съвсем нормално, което независимо от версията през годините съм го имал и съм му свикнал на характера. обачееее, 135тицата е невероятна мания. огромен, масивен, с оригиналния сенник. без никакви видими следи на употреба. все едно днес е излязал от магазина. нямам никакво търпение при първа възможност да го изтествам яко. не че ще стане с един път. пълна мания. наистина тия дни ще го потествам като остане време с канонския 135/2л, който се слави като един от най-резките канони от скъпата серия. дори борко кайков се нави да направим борба с неговия. какво ли е добре да се снима? май банкнота от статив. така най ще си личи рязкостта като се кропи 100% и 200% от детайлите от нея.

вчера ми попадна доста изгодно и батериен грип за канона на изплащане (сега змея има следния заплашителен вид). ииии тия седмици ще се занимавам с това. просто не устисках на офертата за грипа. отдавна ми беше мания. с него апарата става много по-тежък и стабилен. можеш да сложиш втора 1700 милиампера батерия (с основната минават 3000) и с двете проблема е като отидеш някъде по-надалеко колко точно ще издържи апейсъра, а не кога ще се тушира батерията. и разбира се нещо много важно – грипа има вертикален спусък и като снимаш вертикални кадри удобството е невероятно. само един ден снимане и вече така си привикнал към това удобство че като пипнеш пак друг апарат почваш да търсиш с напипване тоя бутон…

наприклюлих се на финансови години и работа до късно. днес изкарах точно 11 часа работен ден, като съм я подхванал от сутринта та чак до преди малко. с 2-3 почивки от по 15тина минути. обмислям да се отдам на доспиване и разходки ииии снимане.

остава само утре да наместя последната декларация. може би по пощата понеже не мисля, че ще ми стигне търпението да ходя до нап и да кибича. т.е. ще отида но може би няма да кибича повече от час. после ще се разходя из морската и ще чакам едно момче от фото-форум да грабне лентовия еос. иначе другиден или по-другиден имам ходене по работа до несебър. тоя път ще се опитам да открадна поне половин час до брега, че предния път отново времето не достигаше и почти през цялото време се работеше по разни панорами и снимане. не остана време за морето. и по-следващата седмица някъде извън варна за два-три дни (да не забравя да поизпразня апейсъра, че в момента го играе main backup utility и има опасност да не остане място за снимки).

на горби таку-то на рафта ми ужасно ме изкушава да го грабна. 35/3.5 като току-що излязло от магазина, в перфектно състояние и като механика и като оптика. вчера направих няколко снимки с него на балкона. снима остричко и контрастно иии не би ми струвало много. още обмислям трябва ли ми 35тица. че моя стил на снимане включва над 50. виж петдесетицата ми липсва вече. и нямам търпение да пипна другата.

(още…)

неделя вечерта свършвам с работенето по нощите до късно, липсата на грам време дори да поснимам половин час преди работа или след нея. както и с жалните погледи към небето на свечеряване поради липса на време да отскоча до морска гара или казашко. тия дни съвсем натрапчиво се сещам за разни хубави местенца в радиус 20 км около варна, които си обичам и съм снимал май за последно с олимпуса. и които местенца си умирам да видя, при това пролетни. да им се порадвам преди да дойде лятото, че тогава ми дава кеф да снимам само след 18 часа вечер. през деня хич не ми е кеф – високо-контрастни сцени, силно слънце, народ и липсата на възможност да снимаш на макс отворена диафрагма.

в края на месеца съм решил да отида и за два дни с жената на почивка някъде, където падне. склонен съм да пътувам 150-200км ако трябва малко да се разходя и да разпусна. няма да мъкна никакви компютри… само фотощрака и телефона (ама няма да двигам който и да ме търси). от сега си мисля и за отпуската къде ще бъде. иска ми се някъде на височко. може би на езерото, може би на друго място. за това поне има повече време да реши човек. дори преди малко натоварих една минолта лентова, която ще отиде в жената да си снима с нея. дори съм й приготвил 3-4 ленти за пейзажчета. да видим как ще се справи. че нещо лентовия еос й идва серт с тия ръчни фокусирания. то като се сетя и на мен така ми идваше първите месеци. дори ще го разкарам лентовия еос и ще си взема нататъка някоя дребна фуджика, канонче или нещо телеметрично. което да е дребно, евтино и да става за малкия джоб като не му се мъкне на човек фото-багаж.

раничката ми стои странно лекичка. и съм освободил място за новите две такута. (иване не искам да те притеснявам да знаеш, ама) така нямам търпение да си пипна такутата…