преди месеци бих се басирал, че такава тема при мен не би се появила повече, но явно мога да изненадвам себе си все по-успешно. новото начало на това даде няколкодневно бродене из хамбург с пълно бойно снаряжение на гърба, по няколко часа на ден. принос оказа и музея на фотографията, както и изложбана „magnum’s first“, която имах удоволствието да разгледам в една галерия. на излизане дори ме беше хванал срам за скъпата високотехнологична техника в раницата ми, и кадрите които видях вътре – снимани около 40те години, на филм, с апарат без светломер, автофокус или някакъв вид автоматични експонации.

(още…)

блога ми става на 5 години (днес) без малко да го изтърва покрай многото работа. ще наваксвам с почивката, писането и снимането след няколко седмици. а с какво нетърпение чакам коледните празници да си почина, направо не е истина.

преди години ми беше попаднала една много забавна книжка – „темида се шегува“. вътре беше пълно с вицове. но каквито и вицове да имаше вътре, то самите те са нищо с това, което се случва в наши дни. днес попадам на следната новина:
http://www.dnes.bg/article.php?id=59285

човек, които е бил осъден по бързата процедура на една година затвор ефективно, при първоначален строг режим и без право на обжалване, защото е откраднал … вафли и сухи пасти. при това на обща стойност 31 лева!

а от другата страна се разхождат спокойно с луксозни автомобили хора с по десетина висящи дела, при това за въоръжени нападения, убийства, рекети, изнасилвания, изнудване. разни хора, които бяха лице на кампанията за нешофиране в нетрезво състояние, си получават условна присъда след касапница и убити хора на пътя. други пък, нарязват човек на парчета и също получават условна присъда, при това без да са богати бизнесмени от подземния свят. абе примери хиляди, най-вече за богатите гъзари с пари, които се оттървават от всичко.

в какъв свят живеем баси…

рожденния ден мина много добре, дори си позволих два-три дни да помързелувам покрай него. сега имам бая за наваксване, ама какво пък. без малко тази сутрин да се заведа до морето, само тая червена лампичка дето премигваше… за спешни задачи още от рано сутринта. нищо. тези дни. и без това сме в любимия ми сезон. (не казвам какво си подарих)