Направо не мога да повярвам! След почти три годишното заграждане на морска гара, тези дни вече е възможно човек да ходи свободно до фара. Много се изкефих, защото ми е от любимите места във Варна. Не забелязвам особено да се е разширило яхтеното пристанище, нито някаква идея къде ще се събере евентуално фрегатата догодина, ама ще видим.

Днес съвсем инцидентно се събрахме няколко човека да поснимаме до морето. Всъщност то няма чак толкова нови неща за снимане, все пак ходим там от доста време и повечето интересни гледни точки сме ги снимали, че снимали. Но разходката с кафе или кока кола в ръка и апарата на рамо идва повече от добра. И зареждаща за следващите седмици, пълни с един куп задачи.

Вечерта преди залез слънце се получават и доста интересни сенки, които обичам доста да снимам. Почти колкото графитите. Ето тука Афо се бори с един ръчнофокусен канонски обектив за мазане. А и още един спечелен сериозно за каузата (ако някой продава маншон от шкода, който става за самоделен тс да вика хехе)

Малко по-късно, вече по време на самия залез или по-скоро малко преди него, направихме много шантава серия графити със сенките ни върху тях. То уж от единичен кадър тръгна пък се получи много забавно.

Готови сме за следващата работна седмица :D

Толкова съм отвратен, че просто няма и на къде! Понеже не гледам телевизия, а и съм се заринал с доста работа напоследък, навярно новината не е прясня прясна, обаче попаднах на този клип как отвеждат насила деца от баща им:

http://www.vbox7.com/play:92b999a6

Това не може да се случва наистина?!
Всъщност ако наистина жената дето дърпа детето е от комисията за защита на детето, това е направо гавра и половина. Затова ли харчат данъците ми, за да държат на работа подобни кретени! Дори да трябва да се изпълни заповедта и да е законна, това ли е начина ебаси!

В мен възникват и други въпроси по повод дискусия в нета, на която попаднах. Тая дето дърпа детето, втората, майката ли е на детето лично, или някоя друга. Защото ако не е, то какви са точно нейните правомощия, и защо аджеба полицията разрешава пред нея чужд човек да дърпа дете по подобен начин? Това си е чисто отвличане!! И още – това се изпълнява от частен съдия изпълнител? И ако да, не знаех че същия има подобни правомощия?

Аз няма да гласувам. Бих гласувал за който и да е, стига да даде някакви гаранции ще че сложи край на подобни олигофрении, които се случват всеки божи ден (гледам и Стависки оттърва кожата, както и предполагах, но това е друга тема).

Прокуратурата и следствието нямаха ли правомощия да се самосезират?!

Съвсем по туитърски да се изкажа – слушам новия ASOT 2009, и в частност част първа On The Beach, и невероятно се размазвам от кеф. Няма такъв сет!

Пак се понатрупаха бая снимки във фото-журнала ми, а помня че зачиствах преди година. Чудя се как е редно за хронологията и от гледна точка на уважението към читателите – нещата, които чааак толкова не ме кефят, или просто зверски ми се е снимало, а е нямало възможност за нормално снимане по ежедневието, или пък просто им е дошло времето да ги няма там, дали е коректно да се архивират по някакъв начин. Или няма нищо лошо в това да се зачиства по нещо, като по-избраните неща се местят във фото-портфолио (което пък от кога не съм го ъпдейтвал, просто не е истина)?

Много обичам да снимам автомобили по улиците. Макар за съжаление Варна, и изобщо България да не са особено благодатни за снимане на интересни „персонажи“, камо ли за снимането им в интересна обстановка. За разлика от Германия, например. Но какво пък – хем не ми писва да снимам коли.

Днес снимах втората си по-интересна кола, откакто Антон ме запали по това. Друг човек, на чиито снимки на автомобили се възхищавам е Иво. Та да се върнем на колите. Дотук съм снимал само две коли, които наистина са ме кефели много (и се глася на трета). Днешната беше Плимут, и въпреки лошото място на което беше паркирана й направих 1-2 снимки (от които не съм съвсем изкефен, ама карай):

Другата кола, която адски ми хареса – беше един Ягуар, на улиците с лъскави магазини в Хамбург.

И общо взето това е. Днес докато разнасях раницата с мен с кадъра на Плимута поразсъждавах и защо харесвам толкова плиткия доф при снимките на коли. Не, не е само акцента. Обикновено са спрени на места, където има толкова дразнещи и ненужни детайли, че просто иначе не става нищо. И така. :)

докато се прибирах от работа вечерта по относително пустите улици с колата, под звуците на schiller – heaven, се почувствах точно като преди седем-осем години, когато чух за първи път schiller – dream of you. за момент изключих какви задачи имах още за довършване вечерта, колко рано съм станал и включил компютъра със същия безкраен списък неща за довършване..