Да, по Enya. Въпреки, че отдавна си купих и колекционерското издание с 4 диска – „Only Time“, едва днес ми се наредиха нещата да сложа слушалките Сенхайзер да пусна приглушена светлина и да си разлиствам книжката с текстове и фотографии, докато слушам музиката й. С голямо учудване научих, че „Shepherd Moons“, откъдето идва инструментала й, както и един от албумите й, се отнася за два от спътниците на Сатурн – 1980S26 и 1980S27. Които иначе си имат само цифрички, и навярно без тях Сатурн изобщо нямаше да изглежда по този начин. Винаги ме е кефело това наименование овчарски луни..

Сега навярно като претрепах айфона и ми мина желанието да купувам нов (единствено бих се навил на някое обидно евтино дъно, каквото по принцип не се намира), ще обръщам повече внимание на непрекодираната музика :D

Следващият гост в рубриката “Кадри отвътре” е Симеон Стефанов Лютаков, 37г. Роден в Русе. Професия: Актьор. Ако желаете да се свържете с него можете да оставяте коментари, ще му бъдат препратени и ако желае ще отговори. Можете да му пишете и на личния сайт.
http://lyutakov.blogspot.com/
http://lyutakov2.blogspot.com/
http://photo-forum.net/simon/

Кой е Симеон Лютаков?
Слава богу съм още достатъчно млад, за да не мога да отговоря категорично на този въпрос. Човекът не е константна величина – променя се, наблюдава се и се самоопознава постоянно.
Като цяло аз съм човек, който обича да си доставя щастие във всичките му форми. Стремя се към това с нещата, които върша и в ежедневието което водя. Старая се да бъда отговорен към професията си, към проектите, които реализирам, към хората около мен. Опитвам се да стоя добре във всяка роля – на сцената, зад обектива, като баща.

(още…)

Всъщност точната дума е голям кошмар по отношение на морска гара. Искрено се надявам това да е само моментно заради лятото (то всъщност почти свършва уж?!), а не това, което ни чака варненци от тук нататък.

Окей платнохода, който е акустирал е приятен. И е някаква загрявка какво може би ще се случи 2010 година. Още повече до седмици ще е готов и втория български платноход – Варна. Който заедно с Калиакра ще са приятна гледка за окото. Но трябваше ли да се изписва на морска гара половината град, при това с автомобилите си?

Отгоре на всичко морска гара е заградена отдавна, и представлява нещо като КПП за лъскави лимузини, които да паркират по чехлички до яхтите си. Баси не остана местенце където човек да отиде и да релаксира малко. Морска гара си била същата, както преди да я заградят за ремонта, друг път. Направо в момента не става.

Снимките, които на първо четене ме грабват. Снимките са под всички права запазени.

(още…)

Закрихме тазгодишния международен фолклорен фестивал. Трупите за разлика от неделята този път подраниха и нямаше никой от общината да им дава зор. Получи се много яко. Не беше и слънчево, а по-скоро се канеше всеки момент да завали, така че и светлината беше супер балансирана и удачна за мазане.

Отново всички бяха безлични. За съжаление обаче липсваха бразилците, които бяха от най-шарените заедно с американците, та пак честта да забавляват варненци се падна на последните. Те имаха малко уморен вид, но се справиха пак успешно – играха чак до морската градина без да спират. И направиха чудесно шоу. И понеже не ги препираха, този път позираха малко по-добре. А днес имаше повече снимащи и от четвъртъка. Никога не съм виждал повече хора с апарати на едно място. Суперско.

Това, което беше обаче супер странно и не мисля да се е случвало до сега – появи се от някъде друга бразилска трупа, която не е участник във фестивала и изкърти всички останали, включително и американците. Вървяха по успоредната алея и обраха почти целия зрителски интерес с танците и сценичното си държание. Толкова се изкефих, че накрая прибрах апарата и се наслаждавах на танците.

Снимки скоро.

Фолксваген погълна Порше.
Сега поршетата няма да стават за нищо, ще почнат съвсем постепенно да изклеждат като шкодички, ще им сложат от евтината тапицерия на Туарана и таблото от синтетична пластмаса тип морска пяна. Не че възнамерявах да си купувам Порш.