затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

Белла България – да надминеш очакванията

В неделя реших да взема малко банички от полуготовите (беше доста топло да се занимавам с кори, пък и рано сутрин) на Белла. Не помня откога не сме купували тези продукти, но последния път преди години си бяха съвсем окей, дори бяха в прозрачна опаковка за да знаеш какво купуваш. Е да ама вече не са. Освен това съвсем явно са неправилно дистрибутирани из мрежата, защото един път размразени, замръзват под формата на топка и няма никакъв вариант да спазиш „от фризера във фурната“.

Така де, почти три лева на вятъра и децата без банички. Не помага и писане на мейла на Белла България. Раздела в сайта им „Социална отговорност“, явно са го направили за да мине ISO сертификацията и нищо повече. Майната му на клиента, все някой ще се спъне в нашите продукти със шарени опаковки. Като гледам търговските марки, май само Сачи пазаруваме от време на време, поне досега.

Правилната дистрибуция и предлагане на продуктите нали в крайна сметка са грижа на производителя? Всеки, който държи на качеството си – внимава кой и как дистрибутира, съхранява и предлага продуктите ти; не изпраща в коша мейли от клиентите си (или ако го прави, не слага гръмките социални отговорности най-горе).

Криза ли?
Още може!!

– edit –
От Белла България се свързаха с мен още вчера.
Изненадан съм приятно. Чакаме развитие.

– edit2 –
Три дни по-късно, всичко е наред с казуса.
Белла България правят много приятно впечатление с реакцията си.
Днес се срещнах с човек от екипа им и продукта ми беше подменен (и разбира се беше мигновено излапан, след връщането от Балчик).

Дано повече компании се отнасят по този начин с разбиране към клиентите си!

Как се яде бисквитка Орео

На някой направи ли му впечатление тази високобюджетна сгрешена реклама?

Така де, как се яде бисквитка Орео (нищо че пълнежа не е подходящ изобщо за целта и респективно за рекламата) – разлепяш, облизваш и потапяш другата бисквитка.

Защото бисквитката, която потапят в нещото, което трябва да е мляко, е нито разделена, нито облизана.

Иначе бисквитките не са лоши.

Разни автомобилни размисли

Често напоследък водим с приятели разговори на тема новите автомобили и тяхната здравина. Поне за мен автомобилостроенето кривна в една равнина, където последното важно нещо е колко добре е произведен един автомобил, колко качествен е бил контрола при производството му, и колко доволен е собственика му.

Всичко някак странно се завъртя около гаранционния му срок, сякаш е нормално да отпишеш или се надяваш един автомобил да е здрав в до около гаранционния си срок. А всъщност най-ироничното е че процента на дефектиралите нови автомобили преди изтичане на първата година от гаранцията си, не е никак нисък. Включително за автомобили над икономичния клас.

Друг момент, който много ме кефи е тоталното наблъскане на пластмаси в новите коли. Колко шик стои на BMW 330xd полираната поемаща отпечатъци пластмаса, на фона на изпипаното табло и кремавия кожен салон! А в автомобилите от икономичния клас картинката е още по-свежа.

Кефят ме и новите малки турбинирани дизели – икономични, мощни и пъргави, независимо от малкия литраж. Изключителния кеф на поддръжката им като станат на няколко години дай боже да се падне на друг след вас.

Всъщност да имаш чисто нов автомобил сигурно е много гот, въпреки че до сега не успявам да прежаля загубата на неговата стойност на половина за 2-3г. Преди няколко месеца направих последен опит с тест драйв на едно дълго комби с 5г. гаранция и висок пакет оборудване в ценовия клас до 35 хиляди лева чисто ново. Не че е лошо, но виж предното изречение, а и сякаш очаквах повече.

Като се замисля всяка следваща кола, която съм имал е била с една-две идеи по-бърза, с една-две идеи по-нова, по-комфортна, но пък и с една-две идеи по-трошлива. И май не е чудно, че един понеделник преди три седмици се събудих с идеята да продадем сценика и да си вземем нещо по-старо, но произвеждано с идеята да е здраво, комфортно и да не искаш да го сменяш след няколко години за поредната супер дупер малолитражна турбинирана пласнмасарка.

И ето ни от 02.август мега изкефени собственици на маслено зелено w210 с вентилиран 2.3 литров бензинов двигател. То просто няма такъв кеф!

Пропуснатите неща

Слушам последния TATW на Above and Beyond и реших да блогна няколко драфта от айфона, за които си мисля последнити дни. Понасъбраха се напоследък доста неща, на които се каних, но нищо не се случи.

Тази година, както по-миналата отново пропуснах фолк фестивала. Първия ден, защото детенце болно, а вторият нещо изобщо не ми се ходеше. Липсваше нещо в еуфорията, която обикновено се случва покрай това събитие.

Другото, което пропуснах, беше гиг-а на Armin Van Buuren на Cacao Beach. Като се сетя с какъв ентусиазъм рязбрах за събитието, и как пристигна билета ми от Евентим. От една страна имах точно тогава издаване на един уеб проект. И от друга, признавам си, нещо не ми се ходеше. Бих карал няколко часа за Езерото, но нещо не ми се ходеше на Слънчев Бряг. Поне подарих билета на някой, който му се ходи.

Май твърде лесно набира човек инерция?

Above and Beyond

Много много харесвам Above and Beyond.
Обикновено пиша и възхвалявам Armin, но тези дни като се абонирах за подкаста на Above and Beyond в iTunes, и след като изтрих поредните няколко ASOT-а на Armin, се замислих че почти не съм писал за пичовете. А много ги харесвам. Да, Armin има по-брутални хитове, но седмичните миксове ако гледаме – повечето ASOTs напоследък не ми допадат като цяло, докато почти всички TATW много ми харесват. Ето и преди малко се изтегли самичък #331 Trance Around The World with Above & Beyond, Episode 331 / Guest mix: Jerome Isma-Ae. Другите подкасти, за който съм абониран са Marcey – Behind The Lyrics, и Pedro Del Mar – Mellomania Deluxe.

Тази година пропуснахме снимането на Фолк фестивала, т.е. едно от двете улични дефилета през годината. Ще се опитам да се включа в следващото при закриването, но не се знае съвсем, че едното детенце болно. А и утре се очертава дълъг мецански ден. :D