Така де, годишен варненски мразовит стрийт.
Тази година в най-съкратения възможен вариант – само четири човека. Всъщност той така си и започна преди години – няколко човека се събирахме да поснимаме за последно през годината, после да пием кафе на топличко и пак да поснимаме по улиците. Винаги е било много приятно. Като се замисля в намален състав е още по-приятно, отколкото с много народ. Така просто си вървим и си снимаме накъдето ни отведе пътя, без да има чуденки кой къде му се ходи. Или пък не му се ходи.

Тази година мразовития стрийт приключи под Аспарухов мост и не бях се шлял с апарат по улиците може би от предния стрийт за края на годината. А това страшно ми липсва. Все по-рядко ми пасва да влача техника с мен по ежедневието, а действа толкова успокояващо да крачиш на някъде без да бързаш и да се оглеждаш за детайли.

Вече чакаме следващия ГВМС.

Според webmasters tools за изминалия месец сайта ми има 74000 импресии при търсене на „коледни картички“ и 12100 при търсене на „коледна картичка“… и всичко това заради нещо писано през 2006 година по повод коледните картички на Uniceff. Странно нещо са това търсачките.

Няма такъв фетиш, като този който можеш (евентуално) да откриеш във фотографията. Адската мания. Продължаваме със стробо опитите и самообучението. Готинко е.

Това от тестова сесия на мостчето под Евксиноград.
Освен това почвам да си събирам доста интересни местенца, свързани с фотография с малки светкавици, или изобщо фотография с допълнителна светлина. И трябва да възобновя практиката да си ги букмарквам на блога, защото това ми е най-лесния начин да си ги откривам бързо после.

Joe McNally Portfolio
Joe McNally Blog
Joey Lawrence Portfolio
Joey Lawrence Blog

Освен горните титани, попаднах и на приятен сайт, в който хората качват относително интересни неща (иска известно ровене за да попаднеш на подобни кадри, но си струва), на които има приблизителната или точната схема на осветлението.
http://strobox.com

Искам да отбележа и сайта на Лора и Евгени, и техните страхотни разкази и снимки от обикалянето по света на стоп. Струва си.
http://sharingiseverything.blogspot.com

Падна и първия истински сняг тази зима. Много е красиво и беличко. А и няма много народ навън, което го прави още по-красиво. Единствената зимна картина, която не става, е окишена и кална улица, намръзнали и намръщени хора, които си крещят на всеки ъгъл. Бррррр.

Първи ден на сняг със задно предаване на автомобила е интересно. Шофирам от 20 години и като изключим където преди десетина години във фирмата, в която работех се наложи да приютя една 525-тица, кола със задно предаване съм нямал и рядко съм карал. Предполагам ще е по-интересно като натрупа още, но за момента колата е толкова тежка, че не усеща нищо. Върви си все едно няма сняг.

А канеленото кафе, което правят в Bamboo Coffee House е направо страхотно.