затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

Следващият гост в рубриката “Кадри отвътре” е Симеон Стефанов Лютаков, 37г. Роден в Русе. Професия: Актьор. Ако желаете да се свържете с него можете да оставяте коментари, ще му бъдат препратени и ако желае ще отговори. Можете да му пишете и на личния сайт.
http://lyutakov.blogspot.com/
http://lyutakov2.blogspot.com/
http://photo-forum.net/simon/

Кой е Симеон Лютаков?
Слава богу съм още достатъчно млад, за да не мога да отговоря категорично на този въпрос. Човекът не е константна величина – променя се, наблюдава се и се самоопознава постоянно.
Като цяло аз съм човек, който обича да си доставя щастие във всичките му форми. Стремя се към това с нещата, които върша и в ежедневието което водя. Старая се да бъда отговорен към професията си, към проектите, които реализирам, към хората около мен. Опитвам се да стоя добре във всяка роля – на сцената, зад обектива, като баща.

Артист или фотограф?
Те не се изключват взаимно. Напротив – много си помагат. Когато снимам, театраното мислене и поглед се запечатват на кадрите ми. Също така често правя фотографиите и рекламните материали на театрални представления. Така че за момента съм актьор, който снима.

Какво спечели и какво загуби фотографията от достъпността си последните години?
Несъмнено спечели повече почитатели, но наред с това и повече зяпачи, коментатори и новоизлюпени фотографи. Пазарът е по-голям и позволява на любители, които държат апарат в ръцеот две години, да се наричат професионалисти. Все по-малко фотографи могат да работят добре със светлината и с хилядите технически компоненти, които правят една снимка качествена и интересна. И това си личи от продуктите, които гледаме всеки ден по списания, билборди и т.н. Достъпността на това изкуство до много хора, го превърна в занаят, в който щракането на копчето е просто източник на пари. Малка част от „хората, които снимат” правят нови, интересни и идейни неща, които наистина да ми привлекат вниманието. И тези хора най-често са започнали да се занимават с фотография от преди цифровия й период. Човек трябва да има поглед и мисъл, за да е добър фотограф. Притежаването на хубав фотоапарат не може да компенсира липсата на тези качества. Може само да ни помогне да правим хубави снимки за спомен.

Какво ти дава фотографията?
Дава ми възможност сам да реализирам себе си. В театъра го правиш с помощта на други хора и по някакъв начин зависиш от тях. А когато снимаш сам вземаш решения и сам ги реализираш. Изразяваш собствения си поглед и задоволяваш собствените си нужди.

Ако трябваше да не се занимаваш с театър и фотография с какво щеше да се занимаваш?
С нещо достатъчно доходно, което да ми позволява да реализирам скъпите си хобита. Може би щях да имам бар, в който да се слуша готина музика.

Опиши последния път когато си помисли „Уоу, това трябва да го снимам!“
Наблюдавах как приятелката ми си избира дрехи в един магазин. Беше емоционален момент. И го снимах.

Любим фотограф?
Jeanloup Sieff, Helmut Newton, Mike Reyfman, Eugenio Recuenco, Andrey Razoomovsky, Guido Argentini, Jan Saudek, Peter Lindbergh. От българските фотографи – Ники Ненов, който беше първият ми учител в това изкуство.

Кое е най-силното ти емоционално преживяване, свързано с фотографията?
Може би пребиваването ми в Африка и в Сахара, където живях и пътувах в меко казано необичайни условия, за да видя и снимам неща, които съзнанието ми не можеше да възприеме лесно. Досегът до пустинята и до арабската култура и бит въздействаха много на мен самия. Видях неща, които умът на един европеец трудно може да разбере и да си представи. Общувах с хора, които имат емоционалност и светоглед, съвсем различни от нашите. Всичките ми кадри от там носят тази емоция и заряд, които аз усещах тогава.
(бележка от редактора: като се прибра Симеон направи страхотна фотографска излобжа, част от снимките могат да бъдат открити на следния адрес http://lyutakov2.blogspot.com/. А на главния му блог има и интервютата по повод изложбата. Нещо, което определено си струва да се види.)

Помниш ли всяка твоя снимка кога е снимана, къде е снимана, как е снимана, какво сте си мислели докато сте я снимали?
Да. Снимките ми са част от определени моменти в живота ми, от преживявания и срещи с различни хора. Аз участвам адекватно в снимките си, мисля по тях, чувствам ги, улавям моментите, общувам. Нормално е да помня всичко това. Ако снимам просто, за да щракам копчето, изобщо да не се захващам с това. Ако нямам нагласа и истинска нужда да го правя, фотоапаратът просто си стои в раницата.

Кое те прави щастлив във фотографията?
Крайният продукт. Радвам се, когато съм направил нещо, по начинът, по който съм си го представял или пък когато гледам работите на други фотографи и виждам неща, които не съм можел дори да си представя.

А кое не те прави щастлив?
Фактът, че зрителите не винаги оценят стойността на даден продукт или обратно – липсата на такава. Не ме прави щастлив масовият вкус, липсата на креативност и въображение, скуката.

Опиши обичайния ден на Симеон Лютаков?
Събуждам се късно и трудно след няколко кафета. Пуша. Върша задачите си за деня, свързани с работата ми. Пуша. Шофирам. После уви, върша и домакинската работа у дома. Пуша. Разпускам с интернет, телевизия или някой хубав филм и през това време пуша. Прекалявам с храната на вечеря. Разхождам се. Пия мохито на плажа с приятели и пуша. Лягам късно. Правя много секс. Пътувам много. И пуша през цялото време.

Опиши ми съвършенния кадъш
Моля!?

Съвършенния кадър, този който те оставя безмълвен и можеш просто и само да го гледаш без да можеш да кажеш нищо?
Аз не снимам нещата които ме оставят безмълвен, има такива и ако ги заснема мисля, че бих опорочил собствения си свят. Аз вярвам в чудеса и уважавам красотата.

Фотографиите в това интервю са под лиценз – Всички права запазени, Симеон Лютаков

Коментари

Коментирай?

Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон! Не го правете и ако не сте напълно съгласни с правилата за коментиране!
* Required Field