още едни избори отминаха. признавам си че до последно не ми се гласуваше. голям принос за жиланието ми да гласувам има кампанията „който не гласува, оставя други да говорят вместо него“. по телевизията не ме грабна много, но фото-кампанията беше добра. така де – гласувахме. очакваше се това, което се случи. партиите се въртят къде сами, къде в коалиция през последните години. и това не се променя. все едни и същи лица. за движение атака няма да коментирам, не мисля че има много смисъл в него.
по подобие на йовко си пуснах вестниче. което агрегира част от българските блогове, на които попаднах, няколко сайта за киберкултура и дпревю. ще добавям и още сайтове. не мога да отрека, че е доста удобно да си прегледаш сортирани новите неща в сайтове, коите те интересуват.
с двд проекта напредваме.. скоро подробности.
[…] сутринта доста се чудих дали да гласувам, дори реших да ида до секцията и да реша на място. да, взех си личната карта и в крайна сметка гласувах. не че мисля, че нещо ще се промени кой знае колко. или пък смятам че моя глас има голямо значение. просто не искам да рискувам да осъмнем някой път с положение ала гражданска война. хубавото е, че не следя пресата и интернет медиите по въпроса. а съм сигурен че пълнят главите на избирателите сума ти и време преди, по време и след изборите. ще заредя утре дневник.бг да видя кой с колко е бил първи и кога са балотажите. […]