затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

Слушам последния TATW на Above and Beyond и реших да блогна няколко драфта от айфона, за които си мисля последнити дни. Понасъбраха се напоследък доста неща, на които се каних, но нищо не се случи.

Тази година, както по-миналата отново пропуснах фолк фестивала. Първия ден, защото детенце болно, а вторият нещо изобщо не ми се ходеше. Липсваше нещо в еуфорията, която обикновено се случва покрай това събитие.

Другото, което пропуснах, беше гиг-а на Armin Van Buuren на Cacao Beach. Като се сетя с какъв ентусиазъм рязбрах за събитието, и как пристигна билета ми от Евентим. От една страна имах точно тогава издаване на един уеб проект. И от друга, признавам си, нещо не ми се ходеше. Бих карал няколко часа за Езерото, но нещо не ми се ходеше на Слънчев Бряг. Поне подарих билета на някой, който му се ходи.

Май твърде лесно набира човек инерция?

Коментари

  • yovko, август 15th, 2010, 9:42 am


    Винаги човек пропуска нещо… въпросът е да не се прекалява много с пропуските, защото става неусетно това с инерцията и понякога се оглеждаш и осъзнаваш, че пропускаш живота си… по инерция… Важните неща са тези, дето не бива да пропускаме…

  • george, август 15th, 2010, 6:47 pm


    Важните неща и семейството!
    Това е!
    Но понякога и дребните неща от живота, които някак постепенно позабравяме в забързаното ежедневие.

  • elaida, август 17th, 2010, 6:52 pm


    Очаквах да прочета нещо за Армин тук, но уви :(
    Аз бях там, но издържах 2 часа и половина, явно остарявам и нямам сили да посрещам залезите на такива партита. Първата част беше разочарование, а сега ме е яд, че съм пропуснала останалата, хем отидох, хем не се насладих докрай.

  • Eti, август 31st, 2010, 12:26 pm


    Кой може да каже, дали дребните неща са „дребни“… Често си мисля, че именно те дават онази подправка и тръпка в живота, която ни кара да се усмихваме или вълнуваме в забързаното ежедневие. Има магия в малките неща, които често водят до нещо друго. Никога не съжалявам, че съм или не съм направила нещо щуро. За всяко нещо си има време и място в живота ни. Но съм благодарна за „побутванията“, в момент на слабо колебание. Инерцията е плашеща за мен.

Коментирай?

Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон! Не го правете и ако не сте напълно съгласни с правилата за коментиране!
* Required Field