Така де, годишен варненски мразовит стрийт.
Тази година в най-съкратения възможен вариант – само четири човека. Всъщност той така си и започна преди години – няколко човека се събирахме да поснимаме за последно през годината, после да пием кафе на топличко и пак да поснимаме по улиците. Винаги е било много приятно. Като се замисля в намален състав е още по-приятно, отколкото с много народ. Така просто си вървим и си снимаме накъдето ни отведе пътя, без да има чуденки кой къде му се ходи. Или пък не му се ходи.
Тази година мразовития стрийт приключи под Аспарухов мост и не бях се шлял с апарат по улиците може би от предния стрийт за края на годината. А това страшно ми липсва. Все по-рядко ми пасва да влача техника с мен по ежедневието, а действа толкова успокояващо да крачиш на някъде без да бързаш и да се оглеждаш за детайли.
Вече чакаме следващия ГВМС.
Типична варненско-морска картинка.