днес имаше най-красивия залез за последните може би 8 месеца във варна. пропуснах го. видях че небето е огнено червено цялото чак като вървях към колата. нямаше и време да сляза до морето за да го снимам. но му се насладих набързо. под него забързания град вървеше по своето ежедневие. коли. хора, щъкащи насам-натам като пчелички. край на работния ден. време е за малко релакс в къщи.
преди няколко месеца пропуснах същия красив залез на 200 метра от казашко, канала и мостчетата с лодките. служебната кола се прецака на крайезерния път. гледах залеза отстрани с апарат на задната седалка и невъзможността да го усета как се отразява във водата. докато покрай мен прелитаха забързани коли и камиони по пътя си.
не съм снимал залез отдавна, но чакам следващият огнен залез.
Радвам се че и друг е отбелязал този чуден залез. Може да не си успял да го снимаш, но предполагам дълго време ще пазиш негова „снимка“ в мислите си (при мен ще е така).
Хмм, и тук имаше много приятна залезна атмосфера днес (петък нали).
да братле, точно вчера (петъка). нищо, ще чакаме следващият огнен залез! сладко е очакването, понякога по-сладко от това което чакаш. :)
[…] и тази сутрин имаше яка мъгла. при това супер странно. защото сутринта започна с ей такъв изгрев, който продължи само 5-6 минути обаче направо ме изкефи на макс. тоя тип изгреви и залези са ужасна рядкост и си е пълна шанария да се случиш до нещо интересно за да го сложиш под небето – я море, я някой интересен пейзаж. твърде вероятно е и вечерта залеза да е бил подобен, но бях в един офис и неможах да го видя. още ме е яд за преди време като каталяса служебната кола почти до казашко… тогава цялото, ама цялото небе в която посока се сетя беше огнено червено…. има мостчета, лодки, вода… и продължи близо половин час. и си беше пълен късмет тогава, че се бях засилил да поснимам. ама нищо де. само да не работех до по-къснично. просто няма начин да стана достатъчно рано за да дебна изгрева. като одъртея ще го дебна с лайка м6 и ноктилукс, ква ще ми е работата иначе… […]