armin van buuren

цял ден се лекувам с armin van buuren. леко.. внимателно с who is watching (feat. nadia ali), the quest – c sharp, sander kleinenberg – sacred (sunrise mix). после албума a state of trance 2005 и shivers 2005…. вече усещам вкуса в устата си. целия бълвоч, който поех на вчерашното коледно парти вече е минало. така и не стигнахме до 90-те години. ако изключим двете песни – едната на елена папаризу, другата на азис. последните дори звучаха прекрасно на фона на останалото – бест ъф 70-85 година. направо щях да почина. по едно време ми идваше да засиля нещо много тежко и много отдалече по ди-джея. по-отдалече за да изпита тръпката на приближаващия се предмет… оф.

коледните партита, фирмените, са голяма глупост и фалш. повечето пъти. не помня да съм присъствал на подобно и да съм останал изкефен. освен пътите, в които съм си тръгвал достатъчно рано. вчерашното дори не беше на нашата фирма (не правим такива) и ходих чак до балчик по снеговете. пътуването обаче беше кеф и тръпка. връщането също не беше лошо. като изключим това, че все още адски ми се спи и че немога да изкарам 2та кадъра от снощи от лентовия еос. като станем на по 45 и ние ли ще сме същата картинка на подобни коледни събирания?..

иначе май си избрах едно скромно подаръче за мен самия по случай коледните празници. взех си един лентов еос 300, на който завивам 50/1.4 и се кефя. не колкото на нещата, които излизат от цифровото му братче. но правя трети последен опит да се разбера с лентата и понякога да снимам на лента. за удволоствието да не виждаш какво правиш и си направил преди да си вземеш лентата след няколко дни от фотото… разбира се понадраскана и с прахоляк при сканирането!

добавих си брояч за думите в блога. предните пъти преди да нулирам базите (оказа се че си пазя старите архиви! кой знае, може да реша да въведа със стара дата малко мисли, които са ми минавали из главата преди месеци) бях наближил обема на един около средно голям английско-български речник. разбира се не беше толкова интересно колкото блога на йовко, явно самоцензурата ми работи по-добре от неговата :) добавих си и хедърчето от оригиналната тема relaxation, както и статична страничка, където ще си пазя хедърчетата, които ще минат през блога ми през следващите месеци. заоблянето на ъглите не стана супер добро, ама не ми се занимава повече. а и съм фотошоп лаик.

никсъна е покатерил страхотни неща във фото-журнала си. и спазва това, което си е наумил – да не изтърва ден без снимка. аз тия дни почти не съм снимал. въпреки че раницата ми вече се напълни до пръсване. и вече в нея се мъдрят две тела и три обектива и ненам си колко филтъра и джужавки към тях… ама е толкова студено и неприветливо. как да отиде човек да поснима и да се отпусне в търсене на негово величество кадъра?