мале, откога не съм писал.. пускам си делериум и ще нахвърлям малко мисли… всичко си хвана нормалния ритъм, на ежедневието, на задачите които трябва да бъдат свършени. разбира се в срок. освен всичко се хванах с един проект, който трябва да предоставя в полу-завършен вид до вторник вечерта. което ще рече че тия дни имам да поработвам до 2 часа. подранило обръщане на режима – обикновено това ми се случва в края на фискалната година. март месец. един малък кошмар, който се повтаря със математическа закономерност всеки път.
от днес си имам шапка-перуанка. поради факта, че неможах да си отворя колата сутринта… беше цялата замръзнала, а трябваше да отскоча до дружба да поснимаме с едни приятели. ако не си бях взел някаква шапка – просто щях да кристализирам. на центъра си харесах нещо плетено като от вълна, с много странен вид. за което ме убедиха че било перуанска шапка :D. колко е закачило от перу незнам, но е готска. може да се снимам тия дни за спомен с перуанката. сега остава да ми падне и билет за перу. да я тествам в реална обстановка. иначе се представи доста добре до ветровитото заснежено море днес…
тия дни нямам почти никакви кадри. освен зимното море на относително дълга експонация (ако не се лъжа 4 секунди). и днес мислех да снимам, дори по едно време бях извадил лентовия еос. ама нещо неможах да си харесам кадър. а и беше наистина доста студено. поне се разходих до дружба…
иначе знам съвсем точно защо не мога. т.е. защо така и не се научих да споделям. винаги идва момента на изчерпване или при единия или при другия. дори да говорим за съвсем обикновено приятелство. и човек после се чувства малко ограбен… от това че е споделил, а уникалността на това споделяне се е загубила. понякога си струва риска разбира се. зависи от толкова много неща. но онова чувство, странен вкус в устата повечето пъти си остава.
почти съм на път да започна да сънувам.
дали няма да ми липсва несънуването..
Коментирай?