затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

чаша черно (така викахме с един приятел преди на кафето… да пием по едно черно?..), натурален сок от портокал, своге фин натурален шоколад и доро… и съм готов за още една нощ безсъние. с вчерашната стават два броя. стоя до към 2-3 часа да проверявам малкия дали не вдига над 39 градуса температура. иначе се чувствам странно добре за спал само 2 часа през нощта.

днес преоткрих удоволствието от слушането на doro pesch. преди години имах доста нейни касети, които изхвърлих поради несъвместимостта им вече… просто няма къде да ги слушам. а и повечето бяха слепнали след над 5 години вярна служба. толкова хубави неща имах, че вече доста години с какви ли не p2p начини продължавам да си набавям нещата, които ми харесваха и трябва да си имам.

започнах да харесвам doro в казармата. покрай една нейна песен – the fortuneteller. служих на галата. та стоим си една вечер и гледаме светлините на варна в далечината, пийваме си биричка и пушим цигари и едното момче беше домъкнало някакво малко касетофонче и няколко касети. по едно време както си стоим и зяпаме започва въпросната песен… много въздействаща. още повече като се прибави и ситуацията. познах гласа на доро. по него време се занимавах доста с музика. покраи хора, с които съм свирил бях чувал това-онова на доро, на лита форд и от този същия стил. още от тогава съм си така – като чуя някоя хубава песен и знам, че просто трябва да я имам. вземам касетата гледам я, обаче няма опис. и човека няма грам идея как се казва песента…

същата тази песен я търсих близо 2 години. по него време (около 93та година) нямаше интернет, нито napster, kazaa, torrents… имаше само музикален магазин ниверо във варна. с опис на над 150 хиляди заглавия. доста време ми отне да я намеря. още повече да търсиш нещо без да му знаеш името. купих я случайно от магазин унисон. напълно случайно. а тъкмо се бях поотказал да я търся. тя ме намери един вид.. днес докато си проверявам за пореден път за нещо интересно от музикалния тракер на арена попадам на дискографията на доро. и ето ме. вече я имам. дори повече албуми отколкото имах преди години на касети. слушам я. освен хубавата музика. редуващия се бърз хард-рок и прекрасни бавни балади, през оркестралния албум, до доста смислените текстове.

doro pesch е определено must have. или както пишат на dpreview за ревюта, свързани с фотоапарати – highly recommended.

Коментари

Коментирай?

Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон! Не го правете и ако не сте напълно съгласни с правилата за коментиране!
* Required Field