Не съм писал. Доста време при това. Не, че нямам за какво да пиша или не живея по начин, по който утре не знам какво ще правя, къде ще съм и дори какво ще видя/чуя/науча. Май последните ми публикации от преди година са все на тъжна тематика, като се замисля.
Сетих се за една мисъл на Дънов
„…Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив – само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдост на волята.“ Беинса Дуно
Харесвам я. Възприемам я, едва ли не като източна гледна точка – каквото и да се случва в забързаното ни почти роботизирано ежедневие, в крайна сметка… общото се учи и върви напред. Така де, всичко ще е наред, погледнато назад в един друг момент.
Усмихни се, ти изграждаш не само твоето утре, както и миналото си, но и вселената от твоята гледна точка, като неин център на възприятие.
Коментирай?