Всъщност може би не е никак лошо хората да си правят равносметка по някое време през годината, а не точно в края й. Дори осъзнавайки евентуално, че тази година е била (най-често поредната) изгубена година. Така ще имат немалко време да й придадат смисъл. А не да си обещават с чаша питие в ръка как догодина ще са по-добри, по-човечни и ще водят по-смислен живот.
Има една много интересна книга, наречена „Човекът в търсене на смисъл“. Има и цял дял от псилохологията, създаден от Виктор Франкъл, която се нарича логотерапия. Занимава се с намирането на смисъл в човешкия живот. И прочитайки тази книга мооооже би човек би могъл да припознае как голяма част от хората са изпаднали в т.нар. екзистенциален вакуум. Живеят просто физически най-често преследвайки маловажни и временни придобивки и удоволствия, защото не могат да намерят друг смисъл на живота си.
Предната година споделих едно момиченце, което казваше повече отколкото мога да напиша и сега, и тогава. Сега ще бъда по-многословен обаче. Защото умението да чуваш, когато не се говори и да виждаш, когато никой не ти сочи или не е свързано по някакъв начин с временните придобивки, които могат да се покажат и заслужи чуждо внимание, трябва да е в теб. То не се учи. Да, може да се развие от само себе си, но няма как да се научи.
Как може човек да разбере, че тази 2016 (6016, 7524 или както и да ги брои) година не е отишна напразно?
С няколко много лесни въпроса:
– Помогнах ли на някого тази година от сърце, защото така го усещам. Без да чакам нищо насреща и без да парадирам?
– Имах ли мечти, насочени към правенето на света едно по-добро място за живеене? И работих ли по това?
– Оставих ли нещо след себе си? Нещо, което ме самоопределя като човек, като българин, като личност?
– Развивах ли се? Учих ли нещо ново? Научих ли нещо ново за себе си? Имаше едно изказване, че да си мъж в наши дни не е лесно и много вече се отказаха. И е абсолютен факт. Дори бих казал да си човек в наши дни не е лесно и не само много се отказаха, но много дори не опитаха.
– Колко книги прочетох? И намирах ли време и желание да чета всеки месец? Това, което прочетох ще ми помогне ли в мечтите и идеалите, които имам? Ще помогне ли това което правя да прави света по-добър?
– Направих ли някой щастлив? Усмихвах ли го без да чакам нещо в замяна. И най-вече чувствах ли се аз щастлив от това?
– Бях ли наистина себе си? Правих ли всичко както го усещам?
– Обичах ли? Ама истински.
– Имам ли мечти и планове през следващата 2017 (6017… 7525) година, които биха направили този свят още по-добро и човечно място за живеене?
Въпреки, че имам известни забележки по т.нар. линейно време изключително странно наложено и заради Св.Августин (който в книгата си Откровения отрича, това което канонично самият той е наложил по отоношение на времето), все още имаш време да осмислиш годината си. Имаш безкрайно много секунди и минути, в които да откриеш смисъл… и себе си.
Коментирай?