вече имам два оригинални диска на jan garbarek – in praise of dreams и twelve moons. и двата са страхотни, но явно twelve moons в момента ми е на същата честота на вибрация. направо адски ме кефи. като го слушаш със затворени очи направо губиш ориентация къде се намираш. след известно време слушане направо ти идва да излезеш на балкона и да виеш срещу луната. ходих да показвам един проект вече наближава издаването му… като излязох от клиента вече беше след 19.30…. качих се на колата запалих да загрее, запалих си цигара, пуснах си гарбарек и бавно по обиколния път за в къщи… невероятен релакс е… а имаше страхотна луна и днес…
малко за garbarek
about garbarek, biography, discography
ecm records, europe jazz network, saxofonistas
като си помисля, преди време имах 12 луни на касета. по едно време ровичках из фтп сървърите да си го намеря пак, обаче така и не успях. после спрях изобщо да го търся и ето той ме намери сам. сега имам оригинален диска. и го възприемам по доста по-различен начин от преди. някак си по ми въздейства. хм… днес не се сдържах и си поръчах на енигма всичките албуми оригинални. дано тази година като излезе шестият, да не е крачка назад. че новия сингъл ама никак не ме грабна.
…ах тези 12 Луни;)- усещането е да ти се събере всяко пълнолуние (12-кратна сетивност;)от една година в един ден!и думите са слаби… така и не успях да се запаля по 10-те албума дето открих по хардовете в къщи… донякъде песнопенията, стига да ми идва отвътре това състояние.
Ами новия сингъл на Енигма хич не е в техен стил… много е странен, дори „клубен“ бих го нарекла… губи се магията Енигма. Преди месец гледах пак клиповете им и саунда на мах.