ето как бързо се изтърколи още една година. отново сме в може би най-омразния ми месец от годината – месец март. свързван най-вече с финансовото приключване. и най-често допълнителни спънки, които всяка година се появяват. тази година нещо като грип и два допълнителни проекта, които неможах да откажа. защото нямаше да имам друг шанс за тях.
и отново сме в месец преди един от месеците, които харесвам – април. пролетта. събуждането. бавно света около теб започва да се оцветява. през април и май много добре ми идва снимането и разходките. има толкова местенца около варна, на които им се каня от есента още.
малко мисли от айсекю
сядаш затваряш очи, и хоп бавно бавно ще почнеш да виждаш… кадрите
„затваряш очи“. за първи път го чувам от фотограф
и още
не е в апарата това да знаеш, макар че в някои отношения добрия апарат е свобода… истината е, че неможеш да надскочиш себе си… само с това
тези последните две седмици любимите ми линкове страхотно се разрастнаха. и имам някои доста ценни идеи за снимане. които може да се каже отлежават от няколко месеца. само да свъшва по-бързо март месец…
Из записките на един лаик…
„Ловец на красиви моменти… Гергьовден… пак съм във Варна и ето нова серия от снимки. Тръгвам сама със себе си, в ушите ми звучи Evanescence, още 5 минути и потъвам в свят на звуци, цветове, миризми и усещания, който искам да „бутилирам”. Само снимките ще са отпечатъка от вълшебното преживяване, да се пречистиш и доближиш до себе си, съзерцавайки…“
Да „виждаш“ може дори с пръстите, който го може – го може, с или без апарат в ръце… а надскачането е хубаво, но не винаги нужно, понякога е дори „скок“ да видиш Себе си. Зависи какво търсиш в „лова“.
даа това звучи странно само за хора, които никога не са затваряли очи примерно до брега. късно-есенно или зимно. усещайки. пък било то и без апарат.
да виждаш можеш всякак. но някак си не върви да е оправдание, че не забелязваш красивото без значение дали си успял да го запечаташ добре. това просто не бива да е оправдание…
Ами въпрос на финна настройка е:))), виждането на красивото… а фотографията е умение да „Виждаш и интерпретираш погледа си“ – лошото, хубавото, гротескното, смешното… каквото ловуваш там, а то не става с оправдания и лафове, ами с упорито преследване и нащрек;).