синеморец

няколкодневно бягство на друго място идва просто прекрасно. особено ако преди това човек е бил ужасно зает и изтормозен от ангажименти. също и ако добавим липса на свободно време за снимане…

изминатото разстояние в шофиране не го броим, защото при малок по-добро планиране пътуването може да е и същото удоволствие като почивката. само е необходимо да си направи добре преценката човек кога да тръгне и откъде да мине за да избегне силния трафик накъдето пътува. иии кефа е пълен. шофирането се превръща в страхотно удоволствие, което не може да се каже ако уцели силния трафик. понеже въпреки, че са празници хората също пътувам насам-натам с колите си. абе все едно играеш стратегическа игра.

началото беше малко страшничко, но всичко приключи добре и съм ужасно доволен. дори ще се опитам и утре да не ходя в офиса а да си почина. или да отида някъде наблизо с колата да си доснимам. тааа, началото. петъка си тръгнах по обяд от офиса за да си взема винетка, да прегледам колата – масло, гуми, антифриз. вътрешно и външно почистване. отивам откъдето си купих гумите да ми направят баланс. човека вика „ти просто нямаш гуми, незнам какво очакваш да балансирам“. хм. поглеждам по-внимателно гумите. не са изтрити, напротив. имат си грайфери, изглеждат страхотно. обаче наистина тук-таме си личи остаряването (мисля трета година съм с тях). личи си леко напукване. и въпреки, че състоянието им е доста по-добро от доста автомобили по които съм се зазяпвал из града реших да ги сменя напълно.

дотука как да е. обаче на човека не му се става да покаже какви нови гуми предлага, малко повече информация и цени. и понеже вече съм решил повече на пишман търговец да не си давам парите, направо се обръщам и на друго място. намерих близо до нас едни вносители, които изглеждат доста по-коректни и заети с работа (защо ли?). отивам там, човека супер културен показва, обяснява. имали дори промоция. добре. харесах си 4 нови гуми. човека почва да сменя и да балансира. и му викам „я погледни моля те направи и баланс на резервната за всеки случай“. оня вика „коя резервна?“. викам „как коя? под колата стои. отдолу“. той „знам аз къде стои но не я виждам“. ?! навеждам се аз, ни гума ни чудо. резнали държача със стоманени клещи. взели резервната гума и закачили обратно държача. мат. егати крадливото племе. как да е за гумата. едната от моите биваше за резервна, ама няма никъде джанти. абе кошмар. как да е с хиляда зора вечерта открих джанта и монтирахме резервната гума. после чистене, подреждане на багажника и всичко е готово за пътуване. сутринта рано ставане и тръгване преди 7 часа. избягахме добре от трафика и пътувахме доста комфортно. колата с shell vpower направо лети. когато ти трябва скорост реагира доста добре, въпреки че вече рядко карам с над 120 извън града (най-често около 100). разхода на гориво изумяващо малък. под 6. някъде около 5.8 дойде този път. може би заради гумите и това, че съвсем скоро пасна смяната на масло и въздушен филтър. както и спокойното каране.

около обяд вече бяхме в синеморец. но се оказа че мястото, което си бяхме харесали през интернет да спим, не е довършено съвсем и не ни допадна. но доста лесно си намерихме по-добро място.

колкото и да не е сезон почти всяка къща се дава под наем и човек може с малко късмет да си намери доста свястно място за спане. иначе времето беше доста кофти. мрачно и хладно. че дори преваляваше леко целия следобяд и до някое време през нощта. сивото небе става чудесно за градско снимане, но не и за пейзажи. добре че си нося филтраците с мен, че да забъркам няколко „марсиански пейзажа“ както ги нарича жена ми. иначе местенца за снимане се намират. има интересни брегове и от двете страни, особено ако се абстрахира човек от грозните хотели никнещи над главата му дори по на пръв поглед невъзможни места за строителство.

готино е в синеморец, мен ми хареса. особено в извън туристическия сезон…