тези дни попаднах на въпросния материал и ми стои на първи и втори таб докато намеря време да си го блогна че по-лесно да го намирам. а може на някой да му е интересно как се прави разтърсващ репортаж.
харесвам снимките от сайта на магнум. харесвам доста от фотографите там и обожавам няколко. нямам претенции, че разбирам репортажната фотография, обаче нещо не го разбирам напълно това. сякаш представянето и новината са няква надпревара. донякъде има истина в това, че колкото по-шокиращ и перфектно поднесем материал може да въздейства много, което все пак е целта на репортажа. от друга страна все повече нагласени кадри се промъкват. как да приемеш, че намерено убито дете под развалините може да се разнася цял ден насам натам само и само няколко лузъра да си направят шокиращите снимки. уж са водещи репортери от водещи агенции. ами не го разбирам това.
линковете за материала
тоя материал пък ме подсеети за пулицъра на кевин картър. ясно е че въздействащият кадър, както и пулицъра искат доста повече от да си на правилното място и време. приемам донякъде режисурата (като по-горе. да кажем, приемам я). обаче как да приемеш че репортер може да чака 20 мин и да гледа как лешояд иска да изяде недохранено детенце? вместо да го заведе в лагера или да го нахрани… човешкия живот си е човешки живот. най-ценното нещо. и няма аналог.
малко инфо по случая, гугъл е пълен предполагам по въпроса
снимката, спечелила пулицъра
малко за живота на картър и как е снимана снимката
превод на горното и малко мисли от друг човек
а къде е мястото на родната репортажна фотография? в хората, които снимат за да отбият номера за 5 лева на кадър и пълните със „снимка: интернет“ ежедневници… добре че има и професионалисти измежду тях, нищо че са малко.
плурицъра = Пулицър(Pulitzer) ?
точно, моя грешка в изписването. мерси.