Oooh rescue me, ooh rescue me, my invisible love
слушам последния (все още неизлязал официално) албум на енигма – a posteriori. един не съвсем типичен албум за енигма. липсва ми гласа на сандра крету, какъвто се изливаше в предишните албуми. майкъл крету си е отново наниво и е вложил доста професионализъм. харесва ми албума и чакам да си ми пристигнат оригиналните дискове (поръчах си го 2 пъти…).
албума наистина е доста особен, но в никакъв случай по-лош от другите. песните вървят свързани. като симфония. има доста синтезатори. започва си с въведение, минава през различни настроения. много майсторски направено. усещат се дори транс нотки, особено в invisible love. въпреки че в същата тая песен интрото е звуци от акустична китара предполагам изсвирени от майкъл крету. не помня досега да го е правил в друг албум.
на форумите на енигма има доста поетично ревю…
Странен е, днес го слушах… малко меланхоличен и сякаш прави мост м/у първата Енигма и последните албуми, но е ЕНИГМА:).
абе незнам ама в колата втори ден слушам le roi … някак повече говори