затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

Oooh rescue me, ooh rescue me, my invisible love

слушам последния (все още неизлязал официално) албум на енигма – a posteriori. един не съвсем типичен албум за енигма. липсва ми гласа на сандра крету, какъвто се изливаше в предишните албуми. майкъл крету си е отново наниво и е вложил доста професионализъм. харесва ми албума и чакам да си ми пристигнат оригиналните дискове (поръчах си го 2 пъти…).

албума наистина е доста особен, но в никакъв случай по-лош от другите. песните вървят свързани. като симфония. има доста синтезатори. започва си с въведение, минава през различни настроения. много майсторски направено. усещат се дори транс нотки, особено в invisible love. въпреки че в същата тая песен интрото е звуци от акустична китара предполагам изсвирени от майкъл крету. не помня досега да го е правил в друг албум.

на форумите на енигма има доста поетично ревю

Коментари

  • Eti, септември 18th, 2006, 5:37 pm


    Странен е, днес го слушах… малко меланхоличен и сякаш прави мост м/у първата Енигма и последните албуми, но е ЕНИГМА:).

  • george, септември 20th, 2006, 3:08 pm


    абе незнам ама в колата втори ден слушам le roi … някак повече говори

Коментирай?

Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон! Не го правете и ако не сте напълно съгласни с правилата за коментиране!
* Required Field