втори ден вали дъжд във варна. а това точно в този месец от годината значи само едно нещо – започва есента. все по-осезаемо. навсякъде около нас. най-прекрасния сезон във варна. не мога да разбера защо хората идват във варна лятото на плаж? след като могат да се пекат и до някой басейн или на балкона. а варна е най-красива точно късна есен. тишината. празните улици. празния парк. флегматичното спокойствие тези два месеца са нещо, от което не мога да се лиша. просто немога да вирея никъде извън варна.
използвах малко време сутринта преди работа да поседя на ето тези пейки. седях си и си пуших. наслаждавах се на тишината в парка. когато такумара полудя в раницата. искаше да излезе. направих няколко кадъра, като два от тях са на фото-журнала. не че миналогодишните есенни снимки са лоши, но искрено се надявам вътрешното ми усещане да не ме лъже, че тази есен снимките ще бъдат една идея по-добри. днес предадох и материалите за следващия брой на едно известно фото-списание (като излезе ще се похваля), което иска да ми прави представяне точно със снимки от предната есенна хайку серия. и зам главния редактор хареса файловете и ми е писал че ще стане добър материал. лошото е, че точно по него време няма да съм наблизо, но вече съм дал инструкции да се намери и купи въпросният брой!
мислех си още днес да напиша малко мисли за снимането с много светлосилен обектив. възпира ме единствено удоволствието, което получава човек като намери сам пътя до тези изводи и до начина на снимане с този тип рисуващи обективи. крайния резултат сам по себе си е по-малкото удоволствие от пътя до него. (само не съм решил дали ще има филмче като миналата година. но сериозно клоня към това да няма)
Последното май е по Достоевски… Харесвам много есента: в Балкана, Родопите, Берлин, Белгия. По морето не съм бил, но предполагам и там е хубава. Времето е меко, цветовете- пасторални и една тишина…
За да оцениш нещо истински, трябва да го загубиш, да се отделиш от него за определено време, за да видиш един връх трябва да се отдалечиш малко. Това го казвам по повод че не разбираш хората дето идват лятото по морето. За теб това е ежедневие, а за тях събитие. Хубаво е човек да сменя малко обстановкта за да се връща с още по-голямо желание обратно…
Винаги, когато минавам покрай тези пейки, има насядали хора… Подминавам и се спирам край масите за шах, също удачно място за „рисуване“, особено ако си с такумарската четка в ръка ;-)
иване, аз си я усещам и оценявам есента и както съм тука. достатъчно е да усетиш разликата с бързо изнизващото се лято…
и другия иван, ами сега започва сезона на такумарите. той стои отпред като капачка на канона. и почти няма да се маха цяла есен мисля.
Е, аз ще трябва да се справям със съветското чудо на техниката Helios и F/2… :-D
и хелиоса рисува добре. жорката снимаше доста време със зенит и такъв хелиос и доста прилично боке вади. ама нали знаеш? както си го наредиш е малко работата :D
Да, и Хелиосът е добър, на 2-ка маже яко. Ама.. ще се стараем повече занапред :-P
В твоите снимки Есента изглежда още по-прекрасна и красива, повече отколкото може да се усети в градското ежедневие.
Чудесна снимка, вълшебни цветове и усещане за спокойствие и приказност, дефокуса на фона е много приятен и нежен.
Гледайки тази снимка толкова много ми се иска да поснимам есенни мотиви (макар и да съм пълен аматьор :)
благодаря ти. тъкмо е времето да се опиташ да я предадеш есента. до 1-2-3 седмици е най-красивата й част :)
Ако има нещо по-качествено от снимането в близките дни/седмици, ще показвам ;)