мразя да мисля заглавия повечето пъти. беше по-удачно навярно да си портна блога да показва както на жоро чорбаджийски дата, вместо заглавие. ама това пък създава евентуални трудности и загуби време при следващи ъпдейти. затова остава така. това е последното нещо, за което имам време последните седмици. снощи след дълго ровене (признавам, несистематично. бях се оставил то да ме намери) намерих клипа на sade – cherish the day. много хубава песен, и много готин изчистен клип. снощи порових с търсачката да видя за предните 3 години какви съм ги писал за sade (странно сайта й не ми се зарежда) и се оказа че никога не съм писал каквото и да е. а имам всичко нейно, издавано някога. включително едно двд. не помня точно кога ми попадна като музика. мисля, че беше някъде 92ра. ходехме всяка вечер в едно много добро заведение във варна – „черната дупка“. може би първото заведение, което имаше сд уредба и над 100 диска. ходеха постоянни клиенти всяка вечер, близо 90% от хората в това малко барче (събираше някъде около 20-25 човека) си бяха почти постоянни. чак дисковете си имаха листчета отпред с номера на песните, които се харесваха. изобщо толкова яки вечери съм си прекарвал там… жалко, че го няма вече. някъде по него време ми попадна love deluxe. мисля тъкмо беше излязал като албум. музика, която не мисля че е особено популярна в момента при младото поколение (дъртия аз!) и музика, която определено е жалко да не познаваш…
търси се дом на никорчето ми. определено най-качественият обектив, който съм имал последните година и няколко месеца, откакто имам дслр. чакат двама човека на опашка да го гепят, но ако нямат към него момент финанси сигурно ще се пуска по базарите. най-добрите ми портрети (да, крия ги. незнам защо. едвам ми се откъсват от сърцето да показвам от време на време на приятели) са правени с него никор без значение за времето от деня. достатъчно светъл, достатъчно остър, с достатъчно красиво предаване на дефокуса. абе обектив мечта. при това доста читава бройка. ако мога да си позволя това, което съм си харесал на негово място бих го задържал. ако не, заминава… ще оставя обстоятелствата да решат вместо мен следващите 2-3 седмици…
…черната дупка – срещу бившите хали Шипка – прекрасно място, страхотна атмосфера, зимните вечери бяха особено уютни, но обичах да ходя там и след лекции, някъде след обед, когато нямаше много хора, просто за да послушам музика и да побъбря с барманката, казваше се Бени, ако не греша и когато тя замина, магията на това място свърши.
Благодаря, че ме върна при тези прекрасни моменти, Георги :-)
не помня това момиче поне по име. имаше една барманка – деси. с къдрава, ама много къдрава коса. май беше момиче на един от собствениците. абе беше наистина страхотно заведение. и аз си спомням с удоволствие за него :)