затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

попаднах на тази жена съвсем случайно, ровейки из таговете на фликър за снимки от късите портретни телета на канон. и никак не съжалявам (въпреки, че болшинството снимки могат да откажат човек да си търси такъв обектив). направо се очаровах от портретите й. въпреки, че са строго комерисална портретна фотография. адреса на личния й сайт е

http://dawnm.com

по начин на снимане доста ми напомня carlos luis. въпреки, че той снима като гледам предимно семейството си и има по-различен подход. докато жената снима изцяло (или поне качва такова) поръчкова фотография. свързва ги и това, че снимат с 5д и 85 милиметровия бенц на канон.

mikulich има и уеблог като гледам, адреса му е

http://dawnm.com/fresh

има и някои интересни линкове там. много ми хареса и за каква камера да си купя – I’m a Canon girl. L-O-V-E Canon! I’ve been using Canon branded cameras for years and frankly don’t pay attention to other brands. That said camera recommendations from me, come in one form. Go to amazon.com’s digital camera page, click on Canon, then select your price range. Done. Още повече ми хареса секцията с 10-те причини да обичате фотографията й. нещо, което липсва на доста хора – концепция! освен, че прекалено се опитваме да се вслушваме в тоя и оня, както и да обръщаме фотографията на литература. а тя си е нещо съвсем различно. тя е минималистична на думи. или говори, или не. няма нужда от приказки или обяснения.

Коментари

  • Robert Ivanov, ноември 20th, 2006, 12:41 am


    мерси за линка!
    много приятни снимки

    (и сайт)

  • george, ноември 20th, 2006, 9:16 am


    оо моля :-)

  • Marisa, ноември 20th, 2006, 11:27 am


    В интерес на истината съм раздвоена хахах – прекрасни портрети, но както каза george доста комерсиални, много емоция, но и много брендинг. И това ме въвежда на мисълта, щом фотографията е минималистична на думи, защо и е тази концепция?! Не трябва ли тези причини да бъдат открити от хората..

  • george, ноември 20th, 2006, 11:34 am


    концепция. не под формата задължително да напишеш някъде 10 или 20 основни неща, на които ще или подчиняваш снимането си. а просто да ги имаш. нещо от сорта на вътрешни си твои критерии за да не изглеждат нещата като „ми добре, ето тука минах по центъра и щракнах това. а това пък е след педесетина крачки“. трябва да имаш някаква концепция. да имаш в главата си идеята преди да посегнеш за апарата дори.

    минималистична на думи, да. все едно четеш хайку. някак си е безсмислено да изпишеш десетки думи за усещания, които би трябва да излъчва дадена работа. тя или го прави или не. разбира се винаги е възможно да виждаш повече неща в дадена работа, отколкото другите. тя трудно предава настроението ти в него момент, за какво си си мислил, и т.н. тези неща просто придават нюанс евентуално на фотографията. а не я правят сами по себе си.

    колко неща само ме накара да изпиша в понеделник на само едно кафе :)

  • george, ноември 20th, 2006, 11:39 am


    от вчерашното ровене ей това още ми стои отворено на един таб

    http://flickr.com/photos/glew/273278340/

  • Marisa, ноември 20th, 2006, 11:53 am


    Естествено е, че всеки човек трябва да има идея затова какво прави и защо го прави. Но се замислих за нещо друго. Ти снимаш с една идея..твоя си идея, а аз гледам снимките ти и за да ми повлияят те, аз ги пречупвам през моите си очи, през моя си светоглед..и да по такъв начин наистина се стига до момента, когато едни виждат много неща в дадена снимка, пък други нищо не виждат. И излиза, че аз гледам снимката, в която ти си вложил своята идея, но я виждам като отражение на моите емоции…и става каламбур от много неща..малко объркано, но много разнообразно хахах. Както и да е, обичам фотографията, защото не ме кара да търся причини, нито отговори…всичко е там, запечатано, прелистваш няколко листа от албума и събираш миг по миг живота си :)

  • Marisa, ноември 20th, 2006, 11:54 am


    Дано не те е заболяла главата от мен, загубих бройката на чашите с кафе :)))

  • george, ноември 20th, 2006, 11:58 am


    обичам фотографията, защото не ме кара да търся причини, нито отговори…всичко е там, запечатано, прелистваш няколко листа от албума и събираш миг по миг живота си :)

    точно това е! не е нужно да търсиш причини или отговори. или ти говори или не. независимо аз какво съм вложил в нея и ти какво откриваш.

    хареса ми определението. не ме е заболяла. диалога ми харесва :)

Коментирай?

Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон! Не го правете и ако не сте напълно съгласни с правилата за коментиране!
* Required Field