затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

…е име на стихосбирка (издателство „бряг“, бургас 2005 година) на поетесата мирослава коларова. освен поетеса мирослава е гримьор, фотограф и понякога модел. въпреки, че стихосбирката е задължително човек да я притежава на хартия, с нейно съгласие публикувам част от нея на дневника си. защото е толкова рядко човек да попадне на наистина силна и въздействаща поезия. тази се нарежда за мен много много високо, където години наред са стояли и стоят димитрина данаилова, лиляна стефанова, елка бенева, иван пейчев, най-докосващи ме от стотици прегледани и прочетени стихосбирки на други автори.

***

Не се загубвай
във тъмното розово
на моето мисловно
целуване с теб.
Тръгни си от мен
изтощен.
Нямаме време
да бъдем единствени.

***

Вкусът ти побелява
в мен,
побеляват устните ми…
Никога не ме познавай.
Не ме.

***

Цветът на небето е с толкова плът…
аз не мога да не затворя очите си
под тежестта му.Сега не бива да вали!…

***

Нощта се търкаля от твоите устни
след мене.
Но ти остани,
животът и отвъд мен
съществува…

***

Очите ми – ненужни сетива
след престорения сън,
за да не ме докоснеш.

Познавам твойто тихо дишане
по раменете си и твоя сън,
но теб не познавам.

Нямам откъде да си отида.

***

Какво от себе си
да свържа с другите?
Как да се докосвам
с чуждите им светове,
за да останат чужди?
Да смесим пепелта
от своите цигари
в пепелниците…

***

Отричам пеперудената
участ на душата си.

Кацнала.

Дали животът
предстои?

Коментари

  • Дончо, ноември 23rd, 2006, 4:25 pm


    Не знам! Сигурно не разбирам от поезия, щото тази по-горе ама хич не ми харесва.

    Но аз и от рисуване не разбирам, на съвременните „класици“ им викам „мазачи“, щото само мазало виждат неуките ми очи. Според мен мечката на един портрет трябва да прилича на мечка… подобно ми е и отношението към поезията. В стиховете трябва да има музика, а не… смисъл?

  • george, ноември 23rd, 2006, 4:44 pm


    ами слава богу хората сме различни и имаме различен вкус, различни усещания, и различна визия. мен много ми харесват. сещам се като ми подариха димитрина данаилова (верно, има доста сантиментална стойност за мен освен всичко друго) първия прочит не ми хареса. отне ми време да усетя точната вибрация. знам че звучи тъпо това, но е самата истина. усещам думите й повече от само текст.

    така че имаш право на възприятие.

  • ladyvera, ноември 23rd, 2006, 11:58 pm


    Хареса ми. Усетих нея, жената.
    За съжаление линкът не ми се отваря.

  • george, ноември 24th, 2006, 12:13 am


    в момента явно фото-форум е паднал, и на мен не ми се отваря…

    на хартия четейки тия близо 80 страници поезия усещането е доста по-различно. затова и избягвам вече да качвам неща за четене на телефона си. някак си се губи чувството по този начин. любимата си поезия я имам под формата на стихосбирки на хартия. най-трудно се сдобих с двете издавани неща на данаилова, но си струваше близо двугодишното търсене…

Коментирай?

Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон! Не го правете и ако не сте напълно съгласни с правилата за коментиране!
* Required Field