затвори× Обадете се +359 (888) 63 00 55

с наближаването на коледните празници човек е свикнал да си подарява, да му подаряват или да подарява неща, които придават оня вкус на живота, който придават подправките на едно ястие. разбира се фото-манияците гледат да си подарят (или да им подарят, който има богат мъж да гледа най-долната секция от писането, хехе) нещо фотографско. било то за допълване на манията, или тепърва за започване, или пък за минаване на следващ етап. и колкото и фотографията да е интимно преживяване, и никой освен автора да не знае какво става в главата му, как вижда нещата, или кое би му паснало най-добре на база какво му се снима, има някои важни неща при избора на щрак за писмото към дядо ти коледа.

първото нещо при тръгване за избор на даден щрак е бюджета. както с компютрите. един приятел винаги казваше по тоя случай „кажи ми какви пари си готов да дадеш за нов комп, аз ще ти избера най-доброто за тях“. като не се забравя, че най-често са необходими още стотина лева към цената на щрака за – допълнителна батерия (или батерии, ако не са включени в разни коледни промоции като бонус), карта поне 1гб (ако не е бонус, а най-често е), приставка за филтри ако се налага, и разбира се филтри, добре е да са три броя поне що касаят пейзажите и защитата на апарата – ув филтър, поларизационен филтър (линеен или кръгов се тества на място, защото различните модели имат различна поносимост на автофокуса към единия от двата типа. ако фокусира през филтъра 10 от 10 пъти, значи това е точният) и градиентен неутрален филтър (при повечко бюджет освен градиентния неутрален – може да се вземе градиентен червен или/и син… за червени небета, и придаване на син цвят когато е облачно и няма грам синичко в небето). необходима е и чантичка за носене на щрака. да кажем ловепро. по празниците големите вериги магазини (техномаркет, технополис) като големи реселъри на вносителите продават най-изгодно и често с бонуси (поне карта към апарата). и разбира се избора тука е на база апарата, а не на база клипчето. който иска хубаво клипче си купува камера. не пиша и за апарати втора ръка, въпреки че бях започнал без уговорки и се оказа че в първите две точки препоръчвам втора ръка апарат. което за коледа не е редно май. фото психотата и без това нямат нужда от тая статия и не ги интересува дали е ползван един щрак, стига да им даде повече възможности и да е запазен. тааа говорим само за нова техника.

най-честия избор на варианти (с уговорката, че няма най-точния избор, а всичко малко или много е субективен избор за всеки човек) е следния…

цифров фотоапарат при бюджет около 350 лева
най-трудния вариант. играят само марките панасоник, сони, олимпус, пентакс, канон и никон. останалите като практика, бенк, менк, дейзи и т.н. не стават за нищо. неща, които е добре да има щрака са:
– оптична стабилизация
– ръчни контроли (за бленда и скорост)
в тоя клас единствените за които се сещам да имат поне стабилизация са панасоник. примерно модела lz3. няма ръчни контроли мисля, но стабилизацията е прекрасна екстра в ръцете на любител, който започва да снима, още повече в тоя клас апарати, където почти никъде я няма. има модели с ръчни контроли от другите производители, но без стабилизация. избора вече си е уникален за всеки – дали възможността само да определяш бленди и скорости, или да можеш да снимаш и на тъмничко със стабилизацията от ръка без да носиш стативче. лично за мен стабилизацията е по-добрата благинка.

цифров фотоапарат при бюджет около 700 лева
в този случай има вече по-голям избор. марките отново са само панасоник, сони, олимпус, пентакс, канон и никон. нещата, които е добре да има (или поне повечето. или пък които нас ни интересуват най-много) са:
– оптичен стабилизатор
– поддръжка на роу формат
– еквивалент на 28мм в късата част на вариото
– възможност за директно или с конвертор навиване на филтри
– пълни ръчни контроли върху експонацията за скорост и бленда
– възможност за ръчен бял баланс.
добри модели тука имат панасоник, сони и канон. пентакс имат апарат от wp серията, който е херметически направен и за подводни снимки. разбира се му липсват доста неща от конкурентите, но пък те не могат да снимат под вода, под душ или на много силен дъжд. всеки си избира най-добрия вариант за неговия вкус. да кажем канон с2ис или панасонис фз7 са от добрите варианти в тоя ценови клас. роу формата е цифров негатив, позволява запис на снимката без компресия и без предварително зададен бял баланс. за това по-нататъка ще пиша, макар нета да е пълен с информация какво точно е това животно роу. а какво представлява стабилизацията с две-три думи – тука и тука.

цифров фотоапарат при бюджет около 1000 лева
отново имаме голям избор. марката, която се доближава максималко близко до огледален цифров апарат при това под цената му е панасоник. нещата, които е добре да има (или поне повечето. или пък които нас ни интересуват най-много) са:
– оптичен стабилизатор
– поддръжка на роу формат
– еквивалент на 28мм в късата част на вариото
– възможност за директно или с конвертор навиване на филтри
– пълни ръчни контроли върху експонацията за скорост и бленда
– възможност за ръчен бял баланс.
ако се търси компактен малък апарат със страхотно качество това е panasonic lx2. а ако се търси по-серизна машинка това е panasonic fz50. и двата дават изключително качество и възможности, доста над търсенията на средния любител. ако се гледа само качество на картината без други фактори като бързина на фокуса, възможност за слагане на обективи с конкретно предназначение, шум и други такива, то fz50 че и малкото lx2 бият доста от дслр-ите с китов обектив като качество. засега не говорим за дслр, защото в тая цена може да се купи само тяло, или тяло и китов обектив (при това олимпус или пентакс.. за канон и никон не стигат и за това). крайно недостатъчни за сериозно снимане.

цифров фотоапарат при бюджет около 1500 лева
марките са отново панасоник, сони, олимпус, пентакс, канон и никон. нещата, които е добре да има (или поне повечето. или пък които нас ни интересуват най-много) са:
– оптичен стабилизатор
– поддръжка на роу формат
– еквивалент на 28мм в късата част на вариото
– възможност за директно или с конвертор навиване на филтри
– пълни ръчни контроли върху експонацията за скорост и бленда
– възможност за ръчен бял баланс.
– големина на матрицата
– ниво на шум и възможност за чувствителност поне до 800
– скорост на пускане, спиране и снимане на апарата
единствения компактен апарат, който е тука – това е sony r1. един изключителен апарат с голяма апс матрица като огледалните, с добро ниво на шума дори на високо исо, и оптика на карл цайс, предвидена точно за неговата матрица. ако човек му се снима и не му се инвестира в огледален апарат и торба с обективи определено r1 е един повече от чуден избор. дава всичко от пейзажи и стрийт, до портрети при това със чудесно качество. другите варианти вече касаят дслр апаратите. огледално-рефлексни камери със сменяема оптика. вариантите са да кажем пентакс к100д с двоен кит 18-55 и 50-200 обективи, олимпус е500 двоен кит с 14-55 и 40-150 обективи, канон 400д кит с 18-55 и никон д50 (или д40) с китов 18-55. предимство е двойния кит, голямо предимство е стабилизацията на пентакса в тялото и възможността да ползва стари м42 и пентакс к, а и м обективи, с мерене през тях, стабилизация и повърждаване на фокуса. вариантите канон и никон с китов без допълнителна инвестиция в обективи отстъпват по качество от компактния сони r1. разбира се като шум и бързина са по-добри, като система, на която може да се надгражда с обективи са несравнимо по-добри. като възможността да се закачи един 50/1.8 обектив за под 200 лева дават нещо, което сонито не дава и няма как да дава с фиксираната си оптика. но пък затова сонито дава чудно качество съизмеримо с китовата оптика на горните, при това без допълнителна инвестиция за обективи (хубавите не са никак евтини!).

цифров фотоапарат при бюджет около 2500 лева
мястото е пак големите универсиални магазини или фотопавилиона. доколкото на павилиона може да се купи по-евтино оптиката отколкото в универсалните магазини, които внасят през официалните вносители и си слагат доста повече върху оптиката, за разлика от компактните апарати. няма да пиша за изисквания, всички модели ги покриват. с разликата за стабилизацията – политика на някои от фирмите е стабилизираните обективи, а на други стабилизираните матрици. едните имат по-широка гама обективи, включително светолсилни за сметка на липсата на стабилизация на матрицата. главния въпрос е вече в каква оптика ще инвестира човек. тялото не е чак от такова значение. възможни варианти – пентакс к10д с двоен кит 18-55 и 50-200. херметическо тяло със стабилизация и голяма резолюция. възможност за ползване на всички пентакс и м42 обективи правени някога, като се ползват като стабилизирани, има си мерене автоматично през тях, както и потвърждаване на фокуса. но дори да не му се занимава на човек със стари обективи тялото с двойния кит е достатъчно добро. канон 400д двоен кит 18-55 и 55-200 заедно с канон 50/1.8. никон д80 с кит 18-135. ако останат малко парички и един никор 50/1.8. олимпус е400 двоен кит 14-55 и 40-150. страхотно тяло като китовия му късия обектив е ед. с доста добро качество. тялото е малко и добре изработено с доста добро качество. въпреки, че гамата на олимпус в обективите никва я няма. има няколко супер евтини стъкла и няколко супер супер скъпи стъкла, доста по-скъпи от аналозите на канон и никон от най-скъпата серия.
най-важното вече при тия пари е както писах системата на обективите. добре е човек да погледне с перспектива след време какво може да му се доснима и какво стъкло ще му трябва. реално като система канон и никон са доста по-напред от останалите. има достатъчно широка гама обективи – и евтини, и скъпи, и нечовешки скъпи. за всяка ситуация и джоб. а един път човек избрал системата е много трудно да я променя, най-малкото това е свързано с големи загуби при продажбата на наличната му техника. докато с правилната за неговите цели система – само си купува допълнителни обективи, след време и друго тяло като си запазва събраните обективи, а сменя само тялото. в тоя ценови клас съм съвсем определено за канон или никон, погледнато в перспектива. разбира се и погледнато спрямо нуждата от допълнителни инвестиции освен тая цена. ако няма да се правят допълнителни инвестиции в оптика, или поне нова автофокусна оптика то избора ми определено клони към пентакса.

цифров фотоапарат при бюджет около 10000 лева
мястото е фотопавилиона или познат в щатите. макар, че при тия цени е по-добре павилиона от гледна точка на гаранцията, която си посрещат те. вариантите вече са само канон и никон. като единствените, които имат фулфрейм матрица в три от моделите си (1Ds, 1Ds mk2, 5D), и кроп 1.3 в два от моделите си (1D mk2, 1D mk2N). най-добрите варианти за мен са canon 5d с обектив 24-105 is, 50/1.4, 135/2. при познат в щатите е възможно да останат пари и за 200/2.8. втори вариант базиран на 5d е тялото заедно с 50/1.4, 135/2, 85/1.8, 17-40/4 и 70-200/4. за репортажно снимане, където 8 кадъра в секунда са от значение canon 1d mk2N с обектив 24-105 is. ако фулфрейма не е от такова значение, а може да бъде купен след 1-2 години (най-добрия вариант от гледна точка на оптиката!) като само се подмени тялото е – canon 30d, 17-40/4, 70-200/4, 50/1.2, 85/1.2 mk2, 135/2. след тоя ред на мисли изобщо не ми се пише за никон. нито имат фулфрейм, нито маниакалните 50/1.2 и 85/1.2… (сори към никонците, не искам да флеймя ама ако някой има толкова пари за фото то избора е ясен. или както един заклет про никонец скоро ми каза – единствената причина, поради която бих отишъл в канон е 85/1.2). по-нагоре изпуснах тилт-шифт обективите, а канон имат такива. но те са толкова специфични, че човек който има нужда от тях знае цена и милиметри и би се лишил от някое от горните стъкла за сметка на един тилт-шифт (може би вместо 50/1.2 – тилт 24мм).

мога да продължа да пиша нагоре, където от 35мм формата само тялото на canon 1ds mk2 е 10 хиляди лева и оттам горната оптика за още 10. но хората, които биха тръснали такива пари са професионалисти и нямат нужда от тази мини-статийка за да направят своя избор. мога да продължа да пиша и за над 60 хиляди лева и средноформатните цифрови гърбове на мамия и хаселблад, ама и там няма сми.

да не ставаме максималисти. радостта е в малките неща и е твърде вероятно ако дядо коледа остави една кожена кесийка с желано година-две обективче под елхата, да дава по-голям кеф отколкото ако можеш да влезеш и накуп да броиш десет хилки за техниката на един път. кожените ленс-кейсчета са страхотни, само дето не са червени за да са в тон със случая.

Коментари

  • Ivan Genchev, декември 5th, 2006, 12:51 pm


    Тази година калъфче, догодина и обективче… Ако искаш да боядисам твоето… Може и светещо да го направим с малко радиацийка…

  • george, декември 5th, 2006, 1:00 pm


    светещо като каза се сетих за индиана джоунс как светеха камъните като ги мъкнеше :) и незнам търсил ли си с търсачката в блога ми ама като разбрах за радио-активния елемент брах една-две вечери страх покрай това хаха!

    мисля, че таку би мъркал от кеф в подобна кесийка. ама сива е по-добре, да се връзва с дрехите и раницата ми хехе :)))))

  • Arcane Lore, декември 5th, 2006, 1:33 pm


    Да снимаш Дядо Коледа

    На фона на цялата суетня около наближаващите празници и на очакваното масово пазаруване на всякакви „промоционални“ ненужни или некачес…

  • navy, декември 6th, 2006, 1:44 am


    Ехоооо, аз да не зема да ти видя сайта и да се натъкна на 3 тона писания, отде толкова мерак за обикновени алабалистике бе :)

    Иначе за Нова Година познай, харесал съм си една голяма HDTV плазма или LCD, дам, това е по адвансед, ще го просна на стената в спалнята и тотално ще се разложа :)

    Те това е то подарък…

    Иначе за фотото… ми, хубави моменти, щото техниката, там е ясно и е приказвано 7 милиона пъти;)

Коментирай?

Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон! Не го правете и ако не сте напълно съгласни с правилата за коментиране!
* Required Field