каква по-добра автотренировка от това да пътуваш варна-русе с лада нива (модела преди шевролет нива)? и след 20 минути обратно русе-варна, но вече по тъмно и с гъста мъгла почти през цялото време. ултимативно. разбира се служебната кола няма музика, ама оня е подготвен и си носи мп3 плейъра. за първи път карам със слушалки на ушите и е доста яко, въпреки че неможеш да усилиш чак дотам за да не чуваш двигателя при около 100 км/ч. най-големия съкс на нивата въпреки страхотната й проходимост, при това изтествана предните две зими – е липсата на добро уплътнение и начина по който е направено парното й. или е много горещо или е студено, да нацелиш среден вариант трябва да си голям шанар.
а безумията по пътищата нощно време при мъгла надминават всякакви познати граници. да тръгнеш да изпреварваш 3 коли и 2 камиона на виражен десен завой без видимост по принцип, и видимост в случая от мъглата 4-5 метра си е един от върховете на олигофренията. че и жени си го позволяват наред с мъжете. то ясно, че обикновено мъжете (най-често със софийски номер) са от кастата на безсмъртните и ако тръгнеш софия-варна ще загубиш бройката на такива изпълнения, обаче засичам и жени, при това засичам и жени с деца в колата?!
иначе добрия стар изпитан трик – с добра дистанция зад някой смелчага в мъглата все още върши чудесна работа. е има си и неудобствата. по някое време оня се усеща че го играе водач и почва да прави моите номера да кара с 30 за да го изпреваря и да кара след мен. ама при напълно зареден айпод и без особено бърза работа и с 30 дава кеф. пушиш си и си слушаш музика. оня по някое време му писва да кара с 30 и настъпва пак.
хахахах, „кастата на безсмъртните“
:D