тия дни ровичках за снимки от 85мм обективи на фликър та попаднах на снимките на 50 милиметровия планар, един от най-най хвалените 50/1.4 обективи. оказа се, че и един познат го има тоя планар та го помолих да ми нащрака еднакви неща с него и с такумара. ами не можах да позная кая снимка е от планара и коя от такумара. дори бокето ми се вижда абсолютно еднакво. разбира се не виждам файловете в пълен размер, но за рисунъка не е и нужна май? а за един рисуващ обектив рязкостта на 100% е последното нещо, което би трябвало да го интересува човек. има си обективи, които трябва да са рязки и с неутрално предаване на дефокуса, също и такива с които се снимат репродукции, но тия светлите 50/1.2, 50/1.4, портретните 85 и 100 милиметра са си обективи, които имат интересен рисунък.
сещам се и за цялата психоза около такумарите, като в крайна сметка после в темите за бокета, колкото хора толкова и различни рисунъци, той че такумара има възможност при подходяща почти контра светлина и подходящи обекти в дефокуса да рисува уникално, но тия неща си искат да се видят или наредят, сам по себе си такумара неможе да го прави защото е светлосилен, иска си и правилният избор на светлина и какво да размаже в дефокуса, разстояние от обекта и осветеност на обекта и други подобни. скоро тествах такумара с канонския 50/1.4 и определено не се наемам да отгатна пипани файлове от двата – с изравнено цветопредаване и контраст.
та най-важния фактор за един обектив ако трябва да се спрем на един фактор – то това несъмнено е оптичната му схема. ако трябва да разширим факторите стигаме и до вид и покритие на оптичните елементи, броя ламели. тия дни говорих с един приятел по темата и неможах да го убедя в иначе тотално неправилното мнение, че бокето е просто функция на светлината и какви предмети има в извънфокусното пространство. реално интересния рисунък го могат много обективи и познаването кое от кой е толкова трудно, че не знам някой дали се наема да познае снимка (без да ги вижда сложени една до друга разбира се, макар че при близки стъкла и това не помага) от да кажем лайка 50/1.4, карл цайс планар т* 50/1.4, от да кажем евтиния канон 50/1.8 или пентакон 50/1.8…
Склонен съм да се съглася с Thor, дето казва че Такумар 50/1.4@1.4 има предимно контраст, а не точно рязкост във фокуса на отворена бленда. Ти си напълно прав, че рязкостта не е винаги най-важното.
Надявам се сега по празниците да имам време да завърша теста на 50/55мм/1.4 на М42.
Последното студийно снимане го направих главно с Рикенон 55/1.4, но за съжаление на ф2 и някой неща са по-резки… Не му повярвах на обектива, а можеше да си спестя малко шум…
ами като си гледам кроповете по рязкост такумара не отстъпва на канонския 50/1.4, нито по рисунък, отстъпва обаче по цветопредаване и контраст.
ето кадър с таку, и почти същия с канона.
ето и кроповете.
Не знам какво имаш предвид като цветопридаване на ЧБ матрица, но на диапозитив Такуто е страхотен. Нямам наблюдение от Канон за сравнение. Предполагам че апарат Канон е калибриран за оптика Канон и от там да идва и разлика. Спекулирам…
За мен Канона има малко по-рязко изображение, но може да идва и от прецизността на фокуса. Разликата в цвета ми се струва от леката недоикспонация на кадъра с такуто.
имах предвид независимо как и аз съм твърдял, че такумара има по-хубаво боке от канона. не е съвсем така. ако снимаш едно и също нещо от едно и също място и еднакви настройки мисля е твърду трудно после да се различат двата кадъра. разбира се изравнени като цветове и контраст допълнително.
абе колкото е тъпо да звучи аз свеждам бокето единствено до това, което е в дефокуса и как точно пада светлината върху него. въпреки, че не е съвсем правилно да се формулира така. то като краен продукт си е точно така.
айде снимай стената с ноктилукс. ми няма нищо, което да направи рисунък. скоро ще мога да пипна планар за тестове и ще видим вече пълни файлове дали ще успея да намеря разлика между таку и него.
На мен ми е трудно така, с точни дефиниции на нещо като бокето. Може би можем да кажем, че в повечето случаи се снима по-приятно боке с такумари, отколкото с автофокусни EF?
Може ли да е свързано с удобството на EF, което отвлича от кадъра? (не знам, снимал съм само с един EF, а той не е добър пример тук) От друга страна таку дори се хваща с внимание и грижа, защото много по-малко снима „сам“ от EF-а.
Та може да има личен момент в това – и той да си проличава и после в снимките; която е гласена а-ла таку е по-друга като кадъш В контролиран тест може да са почти неразличими, ама в крайна сметка снимаме по-инак…
Знам ли… :)
и не само в контролиран тест. трудно различими са си по принцип. и да, снимаме различно с различните стъкла, и различно всеки човек дори с еднакъв обектив. слава богу! :)